За нас

Живея в София. Отраснала съм в Семейство на Строителни Инженери. Въпреки, че моята основна специалност е Архитектура и Строителство, от 25 г., заедно със Съпругът ми, Емил Гатев, развиваме успешен, семеен-бизнес  като Дистрибутори на Музикални-Инструменти. Наши Клиенти са Слави Трифонов и Ку-Ку бенд, група “Акага” , Водещи музиканти- инструменталисти, както и Държавните Оперни, Симфонични и Духови Оркестри.

Интериорната Декорация обаче, е нещо, което не-спира да ме Вълнува и да ме Вдъхновява, през Целия ми живот. Именно тази моя страст, е в основата на срещата ми с ВАС.

Признавам, че причината да създам “Eclectic Décor Consult” е твърде лична. Просто искам да продължа да правя това, което ми доставя най- голямо удоволствие, но същевременно, да бъда полезна и на други хора, чрез моите умения и качества. А те са вродени: практичност, усет  към красотата, подреденост. (все пак съм зодия Дева). 

Умението не е знание. То е потребност. Затова, бих била благодарна на тези от ВАС, които ще ми дадат шанс, да изпитам удовлетворението да упражня своите умения, като по този начин им помогна, сами  да подобрят интериорната декорация в Домът-си, Офиса, Семейният-хотел, Квартира или Магазин, така, че те да ИЗГЛЕЖДАТ по- привлекателни, по- красиви, по- функционални, но БЕЗ да се влагат почти никакви пари и време, така, както обичам да правя и аз, самата.

Милена Юлиева Кайрякова-Гатева

любител-естет

Защо реших да оставя текстовете в този сайт без редакция?!

Скъпи Читатели-Приятели-Рекламодатели,

Моля, да не приемате наличието на безброй правописни грешки, като израз на неуважение към себе си, защото това би било погрешно схващане. Моето единствено съображение да не редактирам текстовете, се свежда до следните три-причини:

1. Преди всичко, това, което пише в сайта, представлява моето лично светоусещане. А, честно казано, грешките в право-писа ми, изобщо не ме смущават по същите причини, по които изобщо не ме смущават и грешките на хората в живеенето и тълкуването, както на техния, така и на моя живот, като-цяло.
   Така, че който иска да се учи на правопис-този сайт не е предназначен за това.

2. Просто, толкова много неща написах за толкова кратко време, че нито аз имам време да ги препрочитам с цел да цензурирам сама себе си, нито пък бих си позволила да отнема времето на някой друг, да го прави вместо мен.
   Така, че този сайт е без-консерванти, както се казва.

3. Любопитно ми е след време, когато пре-прочитам нещо от написаното, сама да забележа и да си отбележа, че съм написала погрешно някоя дума и сама да си раз-тъл-ку-вам, тоест да раз-код-ирам причините, защо на някои места съм написала, например, думата Чесно-без “Т”, а на други не.
   Впрочем, ето как го правя:
   Например, там където съм я написала “грешно”, лично аз смятам, че същевременно съм я написала и вярно, макар и напълно неволно-в бързината, следвайки мисълта си, а не правописането. /Сигурно и на други места съм я объркала, но в момента имам предвид есето “из автобиография на една (не)позната/, в което навсякъде съм я сгрешила.
   И защо мисля така, ами, защото за мен самата, думата ЧЕСТНО, произлиза от думата ЧЕСТ. А думата “чест”, лично аз я асоциирам с думите: Достойнство, Защита, Отбрана, Доблест...
   Е, при тези обстоятелства /имам предвид конкретния контекст, в който съм я употребила “погрешно”/, ако човек е безкрайно развълнуван и напълно разкрит-открит-разголен, той би ли могъл да говори или да пише чесТно? Да премисля, да обмисля и да изписва красиво и четливо буква по буква, дума по дума и ред по ред.??? Аз мисля, че не. Защото според мен, ако човек е толкова силно развълнуван и емоционално обладан - тоест напълно ИСКРЕН към себе си /тоест ЗДРАВ/, в този момент, той би могъл да мисли, говори и пише само и единствено ЧЕСНО.
   Тоест, там, където има силна-възбуда / независимо дали е причинена от радост или от болка/- там няма място нито за чесТ, нито за достойнсТво, нито за защиТа, нито за оТбрана, нито за доблесТ. Там са само ИСТИНАТА и ЗДРАВЕТО-макар и със сгрешен право-пис.
   А, въпросът: “Според кого?”, изобщо несъществува.

Естествено, че съм права /макар и сама за себе си/. Ако не бях права-нямаше да съществува професия РЕДАКТОР- Нали? Според мен учените, писателите, художниците, учителите, музикантите, актьорите, професорите, докторите и прочее професионалисти, и изобщо хората-човеците- грешат точно толкова, колкото и аз? И не си правя илюзии. Всички вълнуващи хора са искренни и точно затова и грешат. Разбира се, това правят и самите редактори /освен, когато не са на работа-тоест, когато не им се заплаща, именно, за да не грешат в една определена област: Правописа/. Но, въпросът е, кой си признава? И още- този, който го прави, кога по-точно го прави, преди да порасне или след като “Порас-Т-не”?

Е, това май вече е съвсем друга тема-Нали?