Разцветът на Текстилната промишленост, не случайно развита първоначално в Англия, дава неограничен достъп в изработката на нови-Материи за декорациия, все по- достъпни, благодарение на вноса на памук, лен и други Естествени-материали от далечните й Ко-Ло-Нии в Индия и Америка.

В областта на химическата промишленост, новооткритите химикали бързо намират приложение при получаването на стъкло, текстилн материи, сапун и хартия. Сярната киселина се прилага за обработка на желязо,
против ръжда и за избелване на платно в текстилната индустрия.

Изобретяването на парната машина, благоприятства урбанизацията, а от там и смесването на бита и културите, както  и процъфтяващата търговия на стоки и услуги.

Ателието на Жан Фредерик Базил /френски импресионист 1841 г.-1870 г. / на ул. 9 Rue de la Condamine, 1870, Musée d'Orsay, Париж. От ляво на дясно: Пиер Огюст Реноар седнал, Емил Зола, стоящ на стълбите, Едуард Мане и Клод Моне е с шапка до Базил, говорейки за една от картините му.

Така в различните-кралства, владетелите възприели комбинанцията между отделните течения в изкуствата, чието съчетание допринасяло за уникалният, чудноват и неподражаем облик, най- ярко открояващ се по отношение на ИНтериорната-декорация. Обичайно, симбиозата включвала поне 3 различи стила. Като например, арки взети “на заем” от средновековните катедрали, богата орнаментика от Ориента, флорални-мотиви, птици и животни от далечния Изток.
Влиянието на пътешествениците, както и заимстването между архитектурните образци от различните континенти и държави, слагат своят отпечатък върху щампованите платове.

Настъпило царството на имитациите и репродукциите. Обичайно явление е в този период, пъзелът от разнородни стилове събрани в пъстър еклектичен-букет, да се разпростира от пода до тавана, а залите и стаите в дворците да бъдат, ту всяка в различен стил, ту- всички в един, естествено Еклектик. Подвижните калъфи и кувертюри за мебелите, позволявали промяна на декорацията според всеки сезон на годината. А смесицата от нравите, религиите, науката и изкуствата на различните народи, както и географските особености, се проявявали по всевъзможни начини в декорацията, чрез тапети, дамаски, фрески, мозайки, и разбира се, внушителен брой хералдически символи, гербове, картини, прибори за хранене и най- различни предмети, без значение ръчно или фабрично изработени.

Днес, разнообразното в стилово отношение наследство, в съчетание с многобройните мебелни и антикварни магазини, съвсем естествено пред-разполагат към “Eclectic Infinity” - еклектика в безкрай, чиято Цел е успешното, стилно- съчетание между старинни, стари, нови или изкуствено-състарени, предмети, подчертавайки най- характерните им Достойнства в безброй неповторими, изискани композиции.

Казват, че красотата, сама по себе си, е безполезна. Така че, трудно е да превърнем едни истински красиви предмети във функционални, но затова пък, бихме могли да направим функционалните си мебели по- красиви и артистични. Именно тук е ключът към личната творческа изява. Но, как? Това е въпросът, чиито отговор всеки за себе си, със сигурност знае и ако не, то е, защото все още не е разбрал, че го знае.

Моите лични предпочитания към Еклектик- стил се изразяват в подхода на мислене.
За мен Еклектиката е начин на възприемане на света. Начин на изразяване на самата мен към света. Начин на себеусещане, като част от света. Като казвам светът, имам предвид цялостният колорит на Природата. Аз съм това, което съм, благодарение на абсолютно всеки, с когото съм общувала и на всичко, до което, благодарение на сетивата си съм се докоснала. И в този ред на мисли, естествено е да бъда олицетворение или по- скоро отражение, сянка, щрих, нюанс, на всички тези Емпатични- взаимоотношения и Еклектични- взаимовръзки, в чиято основа е проекцията на моята собствена умствена дейност.

Нима има друг начин човек -след като се роди, докато расте и остарява- да премине през всичко това самостоятелно, без да заимства, да ползва “на заем” фрагменти от чужди животи. Да се вдъхновява от чужди хобита, да практитува чужди професии, да бленува чужди мечти, да преследва чужди цели и да се слива, от време на време, с чуждите светло-сенки. Едва ли?! Изборът, тоест избирателната способност на човека, го кара да поддържа собствено темпо на движение. Движение във времево измерение, чиито единствен белег би могъл да бъде единствено и само това, което човек сам пожелае, да остави.

В този ред на мисли, едва ли би имало нещо толкова необичайно, уникално или извънземно, освен това, което вече се случвало, в продължение на безброй хилядолетия, преди нашето появяване на бял свят. И тъй като това е абсолютната доказана истина, тогава откъде извира поривът ни, от къде се заражда вдъхновението ни? Най- вероятно от самите творби, от самото изкуство. Но, кое изкуство? Изкуството на самата Природа? или Природата на самото изкуство? Всъщност, не мисля, че има някакво значение.
Независимо дали посредници ще са хората, животните или цветята, вятъра или мъглата, слънцето или росата. Красотата е във всичко това, взето заедно. И според мен, именно Еклектиката събира всички съвършенства преобразявайки ги в безброй форми на една и съща Красота.

Ето това за мен е класически пример за Еклектика. Тоест за процесъа, онагледяващ, как на практика,
съвършенно чужди идеи, пригодени според индивидуални нужди и усет, се трансформират в собствен стил и почерк. В контекста на съществуващата, налична декорация у дома, идеята на Г-н Армани, бе онзи отблясък на диаманта в тъмното, който в миг ме заслепи и ме накара да погледна отвъд очертанията на скрина или по- скоро отвъд “рамката” на собствената ми креативност и да създам нещо, с което да изненадам дори самата себе си.

Подбрах подходящи рамки, които стояха неизползвани в шкафът. Поразрових се в интернет и си харесах дузина рисунки на пажове в различни костюми и пози, наподобяващи типажите от картините, в домът на прочутият дизайнер.

След което ги прехвърлих на флашка и ги занесох в копирен център, за да ми направят цветни копия на подходяща хартия, с прилично качество и, естествено, в различен мащаб, според големината на рамките. А, за по- голямата картина в средата - портрет на Луи Филип Орлеански /родственик, на считаният за основател на Еклектик- стилът във Франция, Луи Филип I-ви/, купих чисто нова рамка от специализиран-магазин за художници, докато репродукцията за нея, поръчах онлайн. / За повече информация по темата ..., кликнете тук.

Що се отнася до настолната декорация върху скрина, преди години, наше приятелско семейство правиха основен ремонт в дома си и се чудеха, какво да правят с огромният брой наследени книги. Тогава аз и съпругът ми, изявихме желание да приютим целият им класьор от световна класика, в превод на руски език. Помня, че ми се наложи бързо да измисля няколко вида декорации с книги. Изключително добре съхранените томове, в красиви подвързии, се превръщаха ту в миниатюрни- кафе-масички, ту в подпори и подложки за други предмети, а често подобно на цветни тухли, обрамчваха стени и библиотеки, ту у дома, ту в офиса ни, който по това време беше на друг адрес.

Но, така или иначе, с времето всяка декорация омръзва и по тази причина, смятам, е необходимо понякога, макар и временно, да бъде сменена или поне прикрита. Така, че прикрих една от купчините книги върху скрина с четири -пет по- големи рамки, в които също поставих нови репродукции, както и някои стари, но значими за семейството ми писма.

В процеса, докато сглобявах композицията върху стената, стори ми се удачно да поставя и лампа. До този момент върху скрина, обичайно в двата края, стояха по два еднакви лампиона / у дома има поне 4 различни чифта настолни лампи, които местя според желаният контекст, разбира се/. Този път обаче, реших да поставя един, и то стенен. За малко да се откажа, тъй като няма контакт на тази стена, но бързо намерих дълъг разклонител, който свърши чудесна работа. За естествено-прикритие на кабела ми послужи самият гръб на скрина.

Тази снимка /по- голямата/, е от мое старо рекламно списание с идеи за Коледни- празници, което си бях купила от Luxeuil les Вain / France/, през 1992г.
Изненадващо дори за мен, е че толкова много години изминаха от тогава, а идеите в него са все така актуалнии и вдъхновяващи, поне за мен.