I-ви етап Психоаналитикът- Скъперник
Лично аз, обичам непрекъснато да правя промяна на декорацията, и в домът, в който живея, и в офисът, където работя, и на вилата, и в родния си дом, та дори и в хотелските стаи, където отсядам за броени дни.
Макар и понякога съвсем символична, дори почти незабележима за околните, промяната в декорацията ме кара да усещам присъствието си, да улавям движението в най- малките нюанси красота, които иначе ми убягват. Не бих се чувствала приятно, ако погледът ми започне да се приплъзва покрай заобикалящият ме интериор, привиквайки с инерцията на ежедневната баналност.
Като казвам, че непрекъснато правя промени, имам предвид, че бих могла да върша това всеки ден, но разбира се, не го правя. Случва се спонтанно- понякога веднъж месечно, друг път след седмица, а може и през сезон. Сменям местата на някои от предметите, правя частично разместване на някои от мебелите, често без да влагам никакви пари.
Използвам всяка причина или моментен порив, без значение. Затова не са рядкост случаите, да върна всичко обратно, така, както преди- просто не ми е било ден. Но, и това си има своя чар. Разтоварващо е, още повече, че на следващият ден, вече зная точно къде и какво да пипна и отново да почувствам удовлетворението от промяната. Не крия и фактът, че с времето близките ми привикнаха с тази моя “страст” и честно казано, мисля, че именно тяхната подкрепа е в основата на моето безспирно вдъхновение.
Консултантската услуга като цяло е, не да покаже как, а да обясни по какъв начин. Не да каже какво, а да поясни защо. И ролята на консултанта е, не да съветва “трябва- нетрябва”, нито да дава оценка “става-нестава”, а да успее да разясни стъпка, по стъпка самият процес, като Цел, така, че всеки сам-за-себе да открие своята-собствена-логика, която ще го отведе при желаните от него резултати. Поне, аз така мисля.
Обикновено, преди да започна да променям интериорната декорация, най- напред предпочитам да си отговоря на наколко въпроса, с цел по- бързо да достигна до правилното за мен решение. Независимо дали заплануваната промяна изисква финансови вложения или е с нулев бюджет, винаги прилагам един и същ метод на мислене и процес на действия. Наричам го методът на Психоаналитикът- Скъперник, тъй като от една страна, подобно на Психоаналитик, който се опитва да достигне до подсъзнанието, анализирайки пространството, чрез самата себе си, аз всеки път се старая да преоткрия съществуващите взаимовръзки във въпросното пространство, според съответният контекст, който влагам. А от друга, се въздържам поне в този I-ви етап, да се лишавам от каквито и да е налични вещи, както и да пристъпвам към покупка на нови, така, както според мен би постъпил всеки Скъперник.
И така, най- напред проследявам следните взаимовръзки:
1. Веднъж между самите предмети, в контекста на тяхната съразмерност.
2. Втори път между предметите, в контекста на тяхната структура /материалът от който са изработени/.
3.Трети път между предметите, в контекста на цветовете.
4. Четвърти път между предметите, в контекста на тяхната функция, тоест, ползите ни от тях.
5. Пети път между предметите и хората /включително животните и растенията/, които постоянно обитаваме помещението, но и тези, които ще го посещават освен нас / гости, клиенти/.
6. И шести път взаимодействието между петте фактора, взети заедно.
Независимо дали последната реформа е била преди година или само преди седмица. Всеки път, без изключение, се изправям и пред следните въпроси:
Вълшебните въпроси:
1. Манифестирана причина: Защо се налага да направя промяна?
2. Кодирана причина: Каква, всъщност, е истинската причина да желая такава промяна?
3. Очертаване на задание: Има ли неща в настоящата декорация, които ми създават дискомфорт и Защо? Има ли такива, които ми допадат и настоявам да не се променят и Защо?
4. Последсдтвия: Как ще изглежда помещението, ако мислено премахна декорацията, която не ме удовлетворява към настоящият момент? Бих ли я заменила с друга или е по-добре да я отстраня окончателно от помещението? Ако идейният ми проект включва покупка на нови вещи / например: мебели, дамаски, осветителни тела, подова, настолна и стенна декорация/, те ще се адаптират ли безпраблемно към оставащата, налична декорация? Как си представям помещението в завършен вид? Новата декорацията в него ще кореспондира ли хармонично с останалите помещения, като коридори и други на етажа. Доколко промените, които предвиждам, ще се отразят на вече изградените навици на всеки от нас, живущите- / имам предвид себе си, съпругът ми и котката/? А, на посетителите? Ще мога ли да се справя самостоятелно или ще трябва да наема майстори? Колко ще ми струва реставрацията? А, колко съм готова да вложа?
5. Противоречията, като белег на Уникалност / Практичност - Красота; Ефективност - Лукс/: Има ли начин да направя помещението си по- красиво, по- уютно и по- привлекателно, без да вложа нито лев? А, ако имах неограничен финансов бюджет, какво бих променила? Има ли начин да повиша класата/ статуса/ на помещението, придавайки му финес и артистичност, с елементи на лукс, без това да ми коства цяло състояние?
В този смисъл, намирам, че с приключване на предварителният анализ в Първият етап, съм свършила почти 60% от работата си, тъй като, вярвам, че ако човек успее да формулира правилно въпросите, отговорите идват от само себе си. Защото, ако не съм сигурна какво в действителност искам, няма да мога да обясня, нито на себе си, нито на който и да е друг, защо го искам. А това би означавало, че е невъзможно да постигна, какъвто и да е задоволителен резултат от промяната, която планирам. В такъв случай, неудовлетворението ми ще бъде напълно логично, тъй като ще съм похабила ценно време и енергия, за да размествам изцяло на принципа “опит- грешка”, вероятно ще съм похарчила и пари, а рискът да се влоши първоначалната визия на помещението, ще е съвсем реален.
Навигация
Отделено време - *1 час - 60% от цялостният процес
Включва 4 стъпки:
*С оглед на факта, че сме Психоаналитици- Скъперници, би следвало да започнем автоматично да се държим, като такива. Което означава, че един Психоналитик не би искал да упражнява професията си без пари. Но също и един типичен Скъперник, не би искал да си губи времето, та дори било то и с празни приказки. С което искам да кажа, че 1 час, според мен е напълно достатъчен, да не разори скъперника, а също и да задоволи любопитството на психоаналитика.
1. Оглед на помещението / под 360 градуса/ - според формулата Е=(M+K2)x 360`
а/ Запознаване с мотивите за предстоящата промяна
б/ Запознаване в детайли с визията за нейното реализиране, с очакванията ни за крайният резултат, както и с предвиденият за целта бюджет
2. Обсъждане на възможните препятствия в процеса на реализация на заданието
3. Ясно очертаване на приоритетите според заданието, от гледна точка на: естетика, функция, визуални ефекти, финанси
4. Изготвяне на план за реализация с цел постигане на оптимална съвместимост между настоящата и бъдещата визия на декорацията, в контекста на конкретното помещение и в контекста на цялостният заобикалящ го интериор и екстериор.
Пример:
*Припомняйки си Заданието: “Промяна на декорацията с наличната мебелировка, с наполовината от предварително обявеният бюджет, определен от нас самите!” , бих искала да уточня, че под “налична мебелировка и обзавеждане”, обичайно имам предвид абсолютно всякакви предмети, които мога да използвам БЕЗПЛАТНО. Тоест, те може и да не са непременно лично мои, а също и на сестра ми, на съпруга ми и на нашите Родители, баби, дядовци и т.н, които те не ползват и доброволно биха ми предоставили, така, както и аз на тях. В това число влизат мебели, платове, килими, облекла, съдове, сувенири и какво ли още не. Така, че наличното обзавеждане, не е обезателно да бъде налично в помещението, където ще правя промяна, а може да се намира и на друго място – например, на тавана, в мазето, във вилата, а също и на двора, в полето, в гората, в морето, около реката и т.н.
Мисля, че когато човек доброволно, макар и за миг,
се лиши от нещо, към което е привикнал, едва тогава, наистина започва да упражнява умствената си дейност по най- правилният начин, спрямо същото това-нещо.
/Независимо дали става въпрос за хора, предмети, пари, природа и други подобни реални или виртуални неща/.
Поне при мен е така. Но, да не се разсейваме с философстване, а да се фокусираме върху заданието. Приемаме хипотетично, че предвидената промяна в декорацията ще бъде извършена в една, единствена стая. Но, тази стая е част от целият дом, нали? Така, че логиката подсказва, че предвидените промени в нея, вероятно биха довели и до някои допълнителни, макар и козметични размествания в други части на дома.
Затова, за предпочитане е, най- напред мисленно, да започнем да изваждаме една по една ненужните вещи от стаята. Макар и на ужким, първата вещ вече е извън тази стая. Да речем, че тя е вече временно в коридора, където естествено, не би могла да остане за дълго, освен, ако случайно не ни е привлякла вниманието, именно на това място, където неволно сме я поставили. Ако не, тогава би следвало да помислим, къде ще я сложим, защото, така или иначе, мястото й не е там. Ще я преместим в другата стая? Или на тавана? Или на двора? Или ще я отнесем на вилата? Или ще я поставим в скрина, шкафа или чекмеджето, където ще ни е под ръка, в случай, че отново ни потрябва?
Дали пък да я използваме за нещо друго, освен за това, което сме я използвали ние досега? Може, например, да я почистим, да я реставрираме, да сменим цветовете й, или да я разглобим и да я превърнем в някакво друго *нещо?!
Или да си направим склуптори от арт-останки? В краен случай, може да я предложим на роднина или на приятел? Или да я продадем- на антиквар, например?
Естествено, примерът е напълно хипотетичен, така, както и самото изваждане, тоест, отсъствието на въпросната вещ от стаята или от дома. Фактически останаха само вариантите, които допуснахме, докато се чудим, какво да правим с нея.
*Няколко блиц-вариаций на тема “Нещо от Нищо“/ клик ... върху статията/като: Възглавничка от плетения пуловер, който от години не нося; Покривка за масата в двора от шалтето, с което до скоро завивах дивана; Кашпа за саксия от супник; Пердета от ленените, ръчно изработени от пра-баба ми чаршафи и т.н/
Същата логика ни отвежда и при покупката на нова вещ, която, предварително, сигурно вече сме набелязали. Видяли сме я в списание или сме я харесали в магазина, но не знаем все още, точно къде да я поставим у дома, или пък знаем къде, но се двоумим дали ще пасне. Не сме я закупили, но наужким, все едно сме, и си представяме, как стаята ще изглежда с нея. По- красива и привлекателна? Или по- подредена и функционална? Или пък ще ни създаде усещане за уют и спокойствие? Въпреки, че все още не е закупена, тоест тази вещ на практика, още не е нито в стаята, нито пък в дома ни, тя карали ни да се почувстваме по- добре? Или обратното- самото чудене вече сякаш ни натоварва и разколебава?
При условие, че желанието ни да я закупим остава, е добре да обмислим следното: Имаме ли действителна
нужда от нея?- тоест, имаме ли дефицит откъм естетика, функция и уют в помещението, където предвиждаме да я поставим?- Все пак ще я купуваме, тоест ще плащаме някаква сума пари. Знаем ли точно, колко струва тя в магазина?
Имаме ли тези пари в брой? На заем ли ще вземем, за да си я купим? От кого ще вземем пари назаем? Ще трябва ли да връщаме тези пари?Дали пък да не си я подарим? Така или иначе, в годината има много празници и лични поводи, за да си я купим. Спешно ли ни трябва тази вещ или можем да отложим покупката? На себе си ли ще я подарим или на човек от дома? Защо пък да не подскажем на някой, който и без това, така или иначе, ще се чуди какво да ни подари?
Естествено, примерът е напълно хипотетичен, така, както и самото прибавяне, тоест присъствие на
въпросната нова вещ в стаята или в дома. Фактически, останаха само вариантите, които допуснахме, докато се
чудим къде да я поставим, и как, по какъв начин да я придобием?
Ре-зюме:
Разбира се, методът, който следвахме, би бил абсолютно безполезен, ако не подчертаем още веднъж, че бе с една, единствена цел: Промяна на декорацията с наличната мебелировка, с наполовината от предварително обявеният бюджет, определен от нас, самите!
Обмислихме вариантите наужким, преди в действителност да сме похарчили пари и енергия. Което от своя страна не изключва възможността, междувременно да размислм и в крайна сметка да се откажем изобщо да правим, каквито и да е покупки и промени, или поне не на този етап. Но, пък и това си има добрата страна. Не сме похарчили нито стотинка, може да се каже,че дори сме спестили пари. Пък и вече знаем отлично, какво не искаме и защо, както и какво искаме и защо.
Факт е, че загубихме малко време. Но пък, и това си има добрата страна, така или иначе, малко почивка не е излишна,
пък и решихме, с какво ще се сдобием при следващият празник. А поводите са много: Рожден ден, Имен ден, Коледа, Великден, Нова година, Първа пролет, Свети Валентин, 8-ми март, годишнини, отличия и т.н...Така, както и броят на роднините и приятелите, готови да споделят празниците с нас.
И това е нещо, макар и хипотетично. Така както всеки един процес, докато не даде плодовете си в реалността..................
