III-ти етап Мислителят- Чудотворец

Когато бях ученичка, един и същ въпрос, задаван от учителите ми по най- различните предмети, все ме тормозеше. И честно казано, продължава да ме тормози и до днес. “- Какво е искал да каже авторът в това произведение?”, това питаха те.

А, аз си казвах на ум: “- Откъде бих могла да зная?”. Едва сега, след толкова години /всъщност точно 50г./, установих, че в действителност, наистина, няма от къде да зная, какво е искал да каже авторът, по простата причина, че авторът не съм аз. Ако Аз-самата бях Авторът, смятам, доста ясно, смело и категорично бих отговорила на мига, при това, на драго сърце. Но, и тогава, а и сега, няма как да зная, какво точно са имали предвид или по- скоро, какъв е бил истинският мотив, на тези автори- творци, когато са създавали своите творби. Така, че, ако вляза в “ролята на Учител”, лично аз, бих задала въпросът по следния начин: “Какви мисли и представи, възбужда у вас, деца, това произведение, създадено от еди кой си автор?” Защото смятам, че творбата, като такава, има свой-собствен и напълно независим от автора си, живот. И да- убедена съм, че на този въпрос, вече бих могла да отговоря веднага, щом се запозная с въпросната творба.

Що се отнася до ИНтериорната Декорация, както впрочем и до ЕКСтериорната, където Авторът би следвало да е
“Аз-Животът”, нещата стоят по същия начин.

Умението не е знание, също, както и Знанието, не означава умение. Но, двете заедно!!! – О,две-те заедно правят онова, което ние-хората, поради недостиг на едното от двете, обикновено наричаме “Чудо!!!!.!..!..!..
Но, съществуват ли чудеса в Природата?- Не, (не)мисля. И смятам така, точно, защото Мисля. А, мисля защото, същата тази Природа ме е дарила -мен Човекът- с умствена дейност наречена: ”Мисъл”. С което се опитвам да кажа, че, колкото по- често човек прибягва до единственият си отличителен- белег сред останалите одушевени същества на Планетата, а именно, Мисълта, толкова по- често, самият той ще се радва и наслаждава на чудесАта, които сам- самичък, напълно самостоятелно, е сътворил. Това бе логиката, която макар и с усилие, все пак успях да уловя във вихъра, на моята собствена, безумно-препускаща-мисъл.

Странно е, но имам чувството, че човек, колкото повече знания натрупва чрез собственият си опит, толкова по- склонен е да разчита на чуждите. Имам предвид чуждите-знания и опит. Но, едва ли е толкова необичайно, предвид фактът, че самото познание е така да се каже над-граждане на знанието. Самата дума го поДсказва, “по-знание”, тоест повече знание, от това, което вече имаме. Следователно, няма нищо чудно, че от време на време, човек се нуждае от чуждите знания или умения, така да се каже “на заем”, за да продължи по своя път, там, за където е тръгнал. Защо нарекох този финален III-ти етап Мислителят- Чудотворец? Ами защото, смятам, че всеки човек на Земята е именно такъв: “Мислител- Чудотворец”. И в този ред на мисли, намирам за логично-връзката между всички нас-Мислителите- Чудотворци, да е най- значимата творба на Творецът- Прахосник, както и най- скъпоценната ценност на Психоаналитикът- Скъперник.Тоест, това е ОНОВА НЕЩО, което аз наричам -Съвършенство. Съвършенството между Еклектиката и Емпатията. Две думи- символизиращи взаимовръзките и взаимоотношенията между нас-човеците и нашите възприятия към цялостната, заобикаляща ни жива и не-жива Природа, както и присъщите й явления.

Но, що се отнася до Интериорната Декорация, не е ли и тази материя, също толкова необятна и, същевременно,
толкова опростена, колкото нас самите. Не е ли единствен- само Контекстът, в който сами предопределяме посоката на собствената си Мисъл, декорирайки пространството, което-очаква-да-бъде-декорирано? Независимо дали от нас- самите или чрез нас, от някой друг, на който ние сме се доверили.