II-ри етап Творецът- Прахосник
Влизам в любимата-си-стая. А сега, за миг си представям всички онези неща, които хората снизходително наричат “детайли”, “джундурии”, “дреболийи” и т.н. и започвам да ги премахвам, едно по едно... Стаята остана без книгите, без саксийките с цветя, без часовника, без картините, без сувенирите, без огледалото, без купата с плодове, без списанията, без свещниците, без завесите, без лампионите, без въглавничките,... Тя напълно се промени. Остана някак бездушна и се обезличи, дотолкова, все едно никога не е била моята- любима-стая. Атмосферата, стилът, уютът и хармонията, която внушаваше тази декорация, се изпариха, а мебелите осиротяха и вече даже ми се струват, някак чужди. Обвзе ме усещането, че се намирам в нечий магазин за мебели, а не у дома.
Ето защо, когато се захващам да реформирам дадено помещение, не гледам, нито “големите”, нито “малките” неща, нито “важните”, нито “маловажните”, “нито значителните” - нито”незначителните” а само и единствено, взаимовръзката помежду им, както и моята с тях.
Освен това, предпочитам да не се ограничавам по отношение на модните тенденции, изповядвайки максимата, че: “Няма нищо по преходно, от модерното”.
Допускам, че творческият-процес за всеки човек е строго-индивидуален.
И ако това е вярно, тогава не би следвало да има утвърдени правила и норми, тъй като те, сами по себе, си означават само едно – Забрана! А има ли забрана, ограничения и рамки, това води до съобразяване, тоест до подчинение, което е спирачка за вдъхновението, а то е безценен дар от Природата. Без съмнение, това в пълна степен важи, не само за изкуството и науката, но и за живота-като-цяло. Наблюдавайки-внимателно-Природата обаче, няма как да не забележим, че съществуват взаимовръзки, чието повторение би могло да се изведе, като правило. Но, не защото е правилно-ИЛИ-неправилно, а просто, защото, по естествен начин, нещата се повтарят-многократно. Що се отнася до хората, всяка норма, очертаваща правила, предполага-компромиси. А, те на свой ред, водят до разочарования. Но, от опит знаем, че всеки процес съдържа същата природна-логика и веднага след-Разочарованието-идва-успехът, следван от удовлетворението, а не след дълго и признанието.
Тъй като сега сме във II-ри етап, се предполага, че вече сме преминали през първият. Откъдето следва, че сме
твърдо решени да продължим. Тоест- съгласни сме да посветим още, от скъпо-ценното си време, за да усетим трЪпкАта от самият п...р...о...ц...е...с..., превръщайки помещението в още по- приветливо и привлекателно място, където не само ние, но и хората около нас, да се почувстваме по- добре.
Кръстих този етап Творецът- Прахосник, защото за мен Творецът е символ на вдъхновението, а вдъхновението само по себе си е разточително. И мисля, че няма по- добро място от Изкуството, където да изявим спонтанността си и да развихрим въображението си, без каквито и да е задръжки. А, родената в тази спойка- творба, би била единственото веществено доказателство, за съществуването, както на творецът, така и на самото вдъхновение. И точно в тази връзка, намирам II-ри етап за най- вълнуващият в цялото приключение, наречено Интериорна Декорация.
Но, така, както всеки творец има, не само една, а множество творби, така и декораторът-творец не би могъл да се ограничи, с еднократна промяна в Декора. Би следвало да предвидим, че дори и съвършена, декорацията би била такава, само за определено време, до моментът, в който не ни обладае следващата порция вдъхновение. А, извор на творческо вдъхновение, може да бъде всичко, наистина всичко, което Природата ни предоставя, при това ежедневно.
И докато в I-ви етап, процесът бе така да се каже, по- скоро хипотетичен, то във II- ри етап наужким са само ролите, в които ние се превъплъщаваме като Творци, а всичко останало, тоест- Декорът, е съвсем реален и чака само нас, за да заживее отново в пълният си блясък.
Все пак, вродената-ми-по-природа Емпатия, ме кара да предположа, че наличното понякога означава и абсолютно нищо. Поне на пръв-поглед. Тоест, налични са само стените, подът и таванът, както и прозорците и вратите. Напълно възможно- в случай, че правим частичен или основен ремонт. Това съвсем не означава, че непременно и другите стаи или части от домът, обезателно са празни. Откъдето ми хрумва, че всъщност вече разполагаме с налични мебели, платове и предмети, които са на тавана, в мазето, в склада или на вилата, а може би и още по- наблизо- в коридора или в съседните стаи. А, това определено възбужда-любопитсвото ми, да ги потърся още-сега.
Вълшебните Роли:
И така, нека се потопим в ролята на Творци. За да превърнем вещите в обзавеждане, подобно на Композитор, който съединява нотите в музикално произведение. В ролята на Архитект, който превръща размерите в съразмерност и в ролята на Художник, който смесва цветовете в картина. Дори, може да прибегнем до трикове, подобно на Излюзионист, чрез, които да постигнем успешна “зрителна измама”. Защото, ако не гледаме на помещението, като цяло, а фокусираме вниманието си само в отделните фрагменти, които сме си наумили да променим, рискуваме да попаднем в капана на безличието или по- лошо, на безстилието, което ще е проблем, не само за нас, но и за хората около нас. Но, едва ли има друг, който по- добре от нас самите, да може да изиграе едновременно всички тези роли, а камоли, да разположи творбите си на по- подходящо място от собственият си дом, офис, хотел, квартира или магазин?! Така, че, в този смисъл ролята на Аз-Творецът, гарантира на 100% пълноценното ни актьорско- дълголетие.
Добрата новина е, че при Еклектиката, почти всичко е позволено и единственият недостатък би бил пре-ка-ля-ва-не-то. Но, мисля, че той е напълно преодолим, тъй като е присъщ на Човешката ни Природа. Ако човек не прекалява с нещо, ще ни бъде трудно да го опишем, нали? Намирам, че споменът, който оставяме след себе си, е именно онова, с което прекаляваме. Без значение в каква област- като професионалисти, като любители, като аматьори. Дори, като родители, като деца, като съседи, като колеги и приятели.
Същото е при Еклектичната-Декорация, преекспонирането на отделни фрагменти или група предмети, обикновено е търсен ефект, придаващ уникален щрих и завършеност. И все пак, трите основни крайности, в които можем да залитнем са:
“красиво, но лишено от уют” помещение, “уютно, но лишено от финес и красота” или “практично, но лишено и от уют и от красота”. Постигането на оптимален-баланс-между тях, е обединяващата линия, която аз бих определила, като “добре свършена работа”.
Що се отнася до Практичността, Пестеливостта и Фунционалността, за мен те са абсолютно задължителни, особено предвид водещото задание “,с налична мебелировка и наполовина от определения бюджет”, и точно за това, не бих ги надценила, като творческо постижение, а по- скоро, като създаващо “тръпка” предизвикателство.
Всички знаем, че теорията и практиката са- две- различни- неща. Но малцина се пре-стра-шаваме да се впуснем в правенето на неща-които, не-знаем, но пък усещаме, че-умеем. Или по- точно, не знаем, че умеем. А, когато човек изпитва съмнения, най- добрият начин да ги преодолее, е да опита или пък да попита. Така правя и аз. Обикновено, намирам отговорите по време на самият процес, но също и с помощта на специализираните-издания / списания, книги, TV-предавания/. Едно от най- либимите ми занимания е, да разглеждам-списания. И тъй, като ги събирам от години, мога безброй пъти да ги прелиствам, в зависимост от Контекстът на заданието, което съм си поставила. Заимствайки от постиженията на творците по света, се чувствам вдъхновена да създавам неповторими свои-интерпретации, реставрирайки многократно едни и същи помещения, с едни и същи мебели и предмети, понякога без дори да давам и “пукната” пара. /виж примерът с “идея назаем” от домът на Джорджо Армани/
Навигация
Отделено време - *Неопределено- 30% от цялостният процес
Включва 4 стъпки:
*С оглед на факта, че вече сме Творци, а не-Психоаналитици, би следвало да започнем автоматично да се държима като такива. Което означава, че един творец- прахосник на чужди-ценности , не би могъл да работи под напрежение, нито пък да бъде притискан от времето. И още, не е достатъчно само време, а и вдъхновение, а то, както знаем, не-идва под-команда. С което искам да кажа, че доизкусуряването на Творбата, би могъло да продължи още дълго... след, като другите я считат за напълно завършена. Просто така правят истинските-творци, нали?
Прилагане на консултантски практики.
Метод за практическа реализация, на вече изготвеният план за промяна на декорацията, съчетаващ наличното Обзавеждане, с предвидената нова визия / Е= (M+K2) x 360`
А/ Избор на стилова категория
Б/ Определяне на водеща тема
С/ Определяне на съпътстващи под-теми
Д/ Вариации по набелязаните теми
Имам усещането, че вече прекалих с многословието и предлагам отново да се потопим в Декорът на апартамента, в който живея и работя, за да проверим, дали описаната по- горе навигация ще сработи.
*Припомняйки си Заданието: “Промяна на декорацията с наличната мебелировка, с наполовината от предварително обявеният бюджет, определен от нас, самите!” , бих искала уточня, че под “налична мебелировка и обзавеждане”, обичайно имам предвид абсолютно всякакви предмети, които мога да използвам БЕЗПЛАТНО. Тоест, те може и да не са непременно лично мои, а на сестра ми, на съпруга ми и на нашите Родители, баби, дядовци и т.н, които ТЕ НЕ ПОЛЗВАТ ОТ ГОДИНИ, и мисля, че ако ги попитам, доброволно биха ми ги предоставили, така, като и аз на тях. В това число влизат мебели, платове, килими, облекла, съдове, сувенири и какво ли не още. Така че, наличното обзавеждане, не е обезателно да бъде налично в помещението, където ще правя промяна, а може да се намира и на друго място – например, на тавана, в мазето, във вилата, а също и на двора, в полето, в гората, в морето, около реката и т.н.
Преди всичко, се налага да се фокусираме върху параметрите на заданието, в контекста на очевидните Предимства и Недостатъци на помещението, с които неминуемо ще трябва да се съобразявам при всяка промяна.
Наричам ги Константни характеристики. Те са две: Екстериорът и Наличното интериорно обзавеждане.
Екстериорът, сам по себе си, е неделима част от Интериора, не само, защото прониква директно през прозорците и вратите на помещението, но и определя географските и климатичните зависимости.
В моят конкретен случай / както се вижда на снимките клик- отваря галерията- 50 снимки/, става въпрос за маломерен, градски апартамент, югозападно изложение.
Наличното интериорно обзавеждане, обикновено, е съвкупност от наследени, закупени и подарени във времето предмети и мебели, които сами по себе си също представляват, поне за мен, константни характеристики, тъй като нямам никакво желание да се разделям с тях, а и заданието го изисква.
В конкретният случай при мен, на пръв поглед, се открояват четири Недостатъка:
№1 Липса на достатъчно пространство. Това означава, че основна задача при изборът на декорация, би следвало да бъде, създаването на визуални ефекти, с помощта на които, да се постигне усещане за височина, ширина, дълбочина и простор в помещенията.
№2 Изобилието от мебели и предмети- разнородни по стил, предполага практични умения за постигане на баланс и синхронизация помежду им.
№3 Съчетаването на две функции: дом и посещаван офис- е третата задача, изискваща творчески подход, най- вече в посланията кодирани в самата декорация.
№ 4 Наличието на оживен транспортен булевард в близост до блока, който е предпоставка за постоянен шум и прах.
Предимствата по отношение на Интериора са, че влиза много естествена светлина и е топло дори и през най- мразовитите слънчеви дни. Близостта до планината отсреща, макар и зад прозореца, е елегантен намек, да не забравяме, че Природата по всяко време може на ни поднесе палитра от цветове, коктейл от мъгли, ветрове и дъждове, а също и чист въздух през нощта, който компенсира газовите изпарения от автомобилите през деня. Към предимствата, обаче бих присъединила и един от недостатъците, който току що изброих, защото погледнат в друг контекст, всъщност е доста благодатен за творческа импровизация и това е /не/достатък № 2
Всичко останало влиза в графа Променливи характеристики- тоест, подлежи на преосмисляне и творчески концепции, така че преминаваме към самият процес.
A/ Избор на стилова категория
В какъв стил да бъде решена интериорната декорация, зависи, преди всичко, от наличната към момента мебелировка с която разполагаме и, разбира се, личните предпочитания на всеки от нас, обитателите. В конкретният случай, при мен, стил Еклектик е единственият приложим, но за щастие и мой любим.
Б/Определяне на водеща тема
Необходимостта от водеща тема, по отношение на интериорната декорация, е като необходимостта от основен продукт в ястието, което готвим. Тя е тази, която придава цялостният облик на пространството. Това е визията за помещението, която ние, като творци сме заложили, но, която и посетителите биха разпознали автоматично, щом пристъпят прага на помещението. Водещата тема е лесно разпознаваема, тъй като би следвало да е забележима от всеки възможен ъгъл на помещението.
Например, ако застанем в средата на стаята и се завъртим на 360 градуса, ние ще я разпознаем от пода до тавана, и отляво и от дясно. Ще я открием в начина на подреждане на мебелите или в самият им стил на изработка. В цветовете и щампите по дамаските, покривките или по стените. Или пък в материята и начинът, по който са прихванати завесите. Може да бъде загатната и чрез репродукциите и картините, та дори и само чрез тяхнната конфигурация. Тя се откроява и на пода в зависимост от настилката, която сме предпочели. А, също така, и в осветлението, чрез различните по стил осветителни тела, присъстващи под формата на настолна, стенна, подова или висяща декорация.
Накратко: водещата тема е Манифестирана в цялостният облик на помещението, а съпътстващите под-теми са Кодирани, под формата на стилни акценти- тук-там.
Добре е също да подчертаем, че Водещата Тема, няма нищо общо със Стиловата Категория. Тоест- за мен, водещата тема е нещо, като “запазената марка” на Аз-Творецът. Подобно на известните актьори, които в какъвто и сценарий да участват, каквито и роли да играят и както и да се дегизират, винаги си остават едни и същи и все така ярки и лесно разпознаваеми за зрителите. В този смисъл, водещата тема за мен е твърде лична и интимна за обитателите на дадено помещение, така че логично е да бъде дискутирана и споделяна от всеки един от тях, за да може в крайна сметка, всички да се чувстват еднакво добре в това помещение.
Докато стиловата категория е нещо, като утвърдените рецепти с “Име на ястие”, които би следвало да са с еднакво съдържание навсякъде по света. Тоест, тя съдържа строго определени параметри, които етикетът изисква да бъдат спазвани, особено в случаите, когато някой претендира да използва същото Име./Тя е нещо като Франчайзът./ Но, така или иначе, тук сме в царството на ECLECTIC DÉCOR CONSULT, така, че говорим за еклектика, която сама по себе си е сбор от най- доброто, на което някъде, някога, ние персонално сме присъствали, чули, видяли, прочели, опитали и т.н.
При мен
В моят случай, водещата тема / видно от снимките.. /, прозираща в цялостната визия на декорацията, е “Un petit chateau”/ в превод от френски- малък замък/. Още от дете, обожавам приказките за замъци, обитавани от принцеси и принцове, заедно с техните родители- царе и царици и още куп роднини- дюкове и дюкеси, довереници и приятели. Напълно разбирам и хората, които казват “Моят дом е моята крепост!” Защото, за мен няма друго място, освен това, на което съм, където да се чувствам по- добре. Независимо дали това е в родния ми дом, дали живея на квартира, дали съм за по-дълго време на хотел в чужбина, на вилата или тук и сега- в дома, който описвам. Все едно, очевидно, в моят случай, аз самата представлявам крепостта, а останалото е Декор. / клик ....върху статията за Символиката и Хералдиката в ...
Идеята да пресъздам тази, донякъде старовремска атмосфера, бе продиктувана и от желанието ми да постигна усещане, за удобство и артистичност, кореспондиращи с нашите натури и темпераменти / визирам моя милост и съпругът ми, а, да!- и котката/. Настолната и стенната декорация е с препратки към Класическата музика, Архитектурата, Изобразителното изкуство, Литературата, Философията и Флористиката, представящи съвкупност от интересите и професиите и на двама ни. На практика, точно те са сърцевината на съпътстващите под-теми. От друга страна, предвид фактът, че от няколко години, ползваме жилището си и като офис, който често се посещава от наши клиенти- музиканти, исках да придам акценти на академичност, космополитност и щипка лукс. Които открих чрез още една от съпътстваща под-тема: “Кабинет”.
В допълнение, бих добавила още една причина. Когато преместихме офисът си у дома, се наложи да пренесем част от мебелите и декорацията от предишният адрес, чиито интериор също бе мое дело. И разбира се, не успях да се разделя с абсолютно всички вещи, защото, така или иначе, години наред, там, те допринасяха за всеобщото, приятно настроение.
Методът, който аз практикувам от дълго време, чрез определяне на водеща и съпътстващи теми, има една единствена цел- Превантивна. От една страна, ме предпазва по време на целият процес, да не се отклонявам от собствените си идеи и намерения, а от друга, ми помага да устоявам /, макар и сама пред себе си/, първоначалния си замисъл, до най- финия нюанс в приоритетите на заданието: естетика, функция, визуални ефекти, финанси.
С/ Определяне на съпътстващи под- теми
Както вече намекнах по-горе, ролята на съпътстващите под- теми е, така да се каже, сателитна, с цел да подчертае водещата тема. Но, да не забравяме, че в киното “Оскарът”, който актьорът получава за второстепенна роля, е точно толкова значим, и за него, и за публиката, както, и този за главна роля, а също, и за музика, за режисура, за костюми, светлинни ефекти и т.н. В този ред на мисли, броят на съпътстващите под-теми е неограничен. Важното е да ги има. Дори и една допълнителна подгласничка на основната- тема, би била достатъчна, за да сработи методиката в процеса. Както вече подчертахме по- горе, целта на под-темата е, да бъде загадъчно кодирана в декорацита, като самостоятелен акцент и контра-пункт на основната тема, в интериорната декорация.
Д/ Вариации на тема...
Абстрахирайки се от моят конкретен пример и прилежащите снимки, бихме могли да експериментираме в безброй варианти за водеща тема, така, както и съпътстващите я под-гласнички.
Ето няколко, които ми хрумват в момента:
- Следвайки Екстериорът, можем да определим за водеща /или под/тема самият него. Тоест, ако жилището, офисът, хотелът, вилата или квартирата, в които извършваме промяна на декорацията, са В БЛИЗОСТ ДО МОРЕ, тогава, защо да не вкараме морето вътре. Чрез пре- тапициране на меката мебел, подходяща подова настилка, съобразена с климата, както и съдържанието на стенна, настолна, растителна, осветителна /естествена и изкуствена/ декорация, бихме могли да направим чудеса, не само с много пари, а дори напритив, без нито лев. Просто ни е нужно само вдъхновение, защото ние сме творци- нали? Между другото, специалистите наричат този стил “МЕДИТЕРАНЕО”.
Ако сме в ИНДУСТРИАЛЕН РАЙОН, да използваме “плодовете” на тази индустрия и вътре в интериорът. / Това ще да е “ИНДУСТРИАЛЕН”- стил/. Като казвам “плодовете” на индустрията, те могат да се разгърнат в няколко контекста /подобно на ветрило/ Единият да бъде водеща тема, а останалите под- теми. Зависи какво се произвежда наоколо.
Например, ако сме до пристанище- логично е да вкараме в Декора риби, раци, водорасли, кораби, лодки, яхти, рибари, моряци, океани, морета, мрежи и други подобни символи.
Но, “плодовете” на индустрията може и да са консерви. Тогава, нека пробваме да включим в декорацията, акценти с ламарина, стъкло, желязо, бронз. А, защо не и стругове, машини, поточни линии. Естествено, те могат и да не са истински, а нарисувани или фоготрафии, фото-тапети и т.н. Можем да се замислим и какво има в тези консерви. Съдържанието им освен по стените, може да бъде поставено и на масата, да намери място и по етажерките, както и в щампите на пердета, щори, покривки, дивани, столове и т.н.
В случай, че живеем в малко китно градче или селце, вероятно би било хубаво гледката отвън се прилее и вътре
/ Това естествено би бил стил “РУСТИК”- “ПРОВАНС”/.
- Следвайки предпочитани дестинации. Например, водеща тема може да бъде отделна държава, да кажем Италия. Или Скандинавски стил. Полъх от Ориента, или пустинята в Африка. Така или иначе, в днешно време Еклектиката е навсякъде около нас и нищо чудно, понякога да ни дойде в повече. Затова, можем, поне у дома или пък там, където прекарваме повече време, малко да я редуцираме, така, че да се почувстваме по- спокойно и уютно или пък напротив, по-екзотично и ексцентрично.
- Пътувайки във времето. Странно е, но, когато спомена думата “История”, първото нещо, което се сещам е Предметът, който изучавахме в училище. А, всъщност, самата наука е тъй многолика, както и темите, които обхваща, са напрактика безброй. Има история на животните/ насекомите и птиците/, история на растенията /дървета, треви и цветя/, история на човечеството / деца и възрастни/, история на еди коя си билка, на еди кой си род, на еди коя си планета и т.н. Генеалогията, като неразделна част от Историята, също би могла да бъде отправна точка за Водещата тема, като например, да проникне чрез родствените взаимовръзки и взаимоотношения между видовете. Но, така или иначе, в интериорната Декорация, винаги можем смело да се опрем и на утвърдените стилове в архитектурата “АРХАИЧЕН” до ... наши дни, стига да се потопим в присъщата за всеки от тях атмосфера и да я пресъздадем правдоподобно, в собственият си Декор.
- Любимото хоби или професия, също би могло да послужи за водеща тема. Спорт, колекционерство, моделиране, игри, кино, рисуване, фотография, лозарство и т.н. / в стил “АРТ НУВО”, “ХАЙ-ТЕК”, “МОДЕРН”/
- Любими герои или автори - от приказки, книги, филми, които извират от Изкуството, като цяло или път от нашето собствено въображение. /”КЛАСИЧЕСКИ”, “МОДЕРНИЗЪМ” или “АВТОРСКИ”- защо не?/
Ре-зюме:
Размествахме, почиствахме, пре- реждахме, пре-подреждахме, пре- лакирахме, пре- боядисвахме, шихме, закърпвахме, заковавахме, залепяхме, закачахме, изцикляхме, пазарувахме - къде наужким, къде на принципа “проба-грешка”. Видяхме, и по-скоро, се уверихме, че можем или пък, че не можем сам сами, да извършим промяната. Разбрахме, дали и какъв вид помощ, ще ни е нужна.
Следователно, нашето превъплъщение в различните роли, поне според мен, е вече основният ни капитал. Тоест, опитът, който натрупахме докато вършихме всичко това и сюжетите, които преминаха през съзнанието ни, са вече факт.
А само по себе си, тове не е ли достатъчно Доказателство, че вече знаем и умеем да пестим пари, и знаем и умеем, как и къде най-разумно да ги харчим, но също така, знаем и умеем да го правим самостоятелно, тогава и когато ни се прииска на нас-самите? Поне така правя аз, живеейки в ролята на “Аз-Творецът”.
Така, че посветеното на творчество и размисъл или по-точно на творчески размисъл време, никога не би могло да се нарече загубено- Не мислите ли?!
