<*Из…
“Автобио -графия на една (Не)Позната”

ЗАМИСЛИХ СЕ Кои са най- значимите ценности за мен, самата? Като казвам най- значимите имам предвид, онези, които се повтарят постоянно, в различните етапи, през целият ми съзнателен живот. Тоест - не се трансформират, не се видоизменят, не биват пре- дефинирани от мен самата, не се повлияват, нито от възрастта ми, нито от действията ми, нито от външни влияния и събития, през житейския ми път до сега.

Та, за Ценностите ми става въпрос.- Това, на което най- много държа, тоест, тов,а което Държи мен - моят собствен-генетичен код, който всъщност е ключът към моята само-достатъчност. Така, че питам се отново, когато съм сама, всъщност, сама ли съм или съм (аз плюс моите мисли)? Излиза, че практически е невъзможно да остана сама, защото Мисълта ми не спира. Подобно на сърцето. Ако то спре и аз спирам. Същото вероятно е с Мисълта, ако тя спре, и аз спирам.

Е, тогава, кои са най- значимите Ценности за ме,н самата? Онези, които ме карат да Живея. Които осмислят моят Живот. Кои са онези неща, които насочват мислите ми, така, че да се чувствам Аз, да изпитам усещане за Аз?
Кои са нещата, за които, когато и да помисля, винаги да съм Сигурна и Уверена, че ще изпитвам Спокойствие, Хармония, Радост, Вълнение, Щастие, Възбуда, Потръпване, Настръхване И ПАК: спокойствие, хармония, радост, вълнение, щастие, възбуда, потръпване, настръхване

И ПАК:.., И ПАК.. . Кои са те?

А, ето ги: Независимост и Красота.
в момента за други не се сещам. Да, колкото и да се напъвам, наистина, за друго не се сещам. И да, струва ми се трудно, и да призная, сякаш невъзможно да си представя себе си, без усешането за Независимост, и без Красотата. Всячески ме изпълват тези две понятия. Уменията ми, каквито и да са те, както и знанията ми, каквито и да са те, очевидно са свързани, продиктувани, породени или родени от Красивата Независимост и Независимата красота.

***

На 50 години съм. Не съм родител. Не съм дете. Не съм майка. Не съм баба. Не съм момиченце. Не съм девойка. Просто жена. Просто дъщеря. Просто съпруга. Просто сестра. Просто леля. Просто снаха. Просто съседка. Просто колежка. Просто братовчедка. Просто племенница. Просто внучка. Просто позната. Просто непозната.
Това съм аз, но за другите хора.

За себе си, аз съм Независима и умееща да открива и съзерцава Красотата в Природата, около себе си. Имам предвид, в цялостната същност да думата “ПРИРОДА” /включваща: Човешката-Природа, Животинската-Природа, Растителната-Природа, Природата на Водата, Природата на Почвата, Природата на Слънцето, Природата на Вятъра./
Аз съм Г-жа Независимост. И това е моята Авто-Био-Графия.

***

Вероятно, и сега нямаше да ми хрумне да запиша тези мисли, така, както не съм записвала подобни и до този момент, ако не беше се случило така, че да изпитам физическа-болка от усещането, че губя Независимостта и не долавям Красотата.

Това болезнено чувство ме споходи, или по- скоро ме придружаваше често, а в последствие и почти непрестанно през последните три години. Ден, след ден, седмица, след седмица, месец, след месец, та чак години. И преди съм, или сякаш съм преживявала “Deja vu” над този проблем. Но този път, частичната загуба на усещането за Собствената ми Независимост и Бледнеещата Красота, превръщаща се все повече в хронична, ме караха всеки, ама всеки ден, и колкото може повече часове, да Мисля върху това.
Колко е важно за мен да бъда Независима? Имам предвид, точно колко- доколко, до каква степен на важност, е важно за мен да бъда Независима, например, по скалата от 1 до 100? Изобщо, има ли такова нещо, като Пълна- Абсолютна-Независимост? Независима от какво?, Независеща от кого? Да не би пък, това само по себе си не е Зависимост -от или към- самата Независимост?

Същите въпроси си задавах и за това Колко, до Колко, в Каква степен е важна за мен Красота? Но, за разлика от Независимостта бързо достигнах до изводът, че Красотата, всъщност, НЕ е Ценност. По простата причина, че е Безценна- тоест, Няма-Цена. Просто няма критерии по които да бъде от-ценена. Освен да бъде сравнявана, разбира се. Но, може ли да бъде сравнена Красотата, с нещо друго освен с КРАСОТА? Може ли да има ПО- Красово, НАЙ- Красиво, Съвършенно-Красиво, ПО- СЪВЪРШЕННО- КРАСИВО, НАЙ-СЪВЪРШЕННО- КРАСИВО, И ПАК: още по- красиво В СРАВНЕНИЕ С най- съвършенно- красивото, и още, и ОЩЕ, И ОЩЕ,.....и така в продължаващият безкрай?

Излиза, че Красотата си е просто красота и толкова.

Тогава, питам се друго, какво е Сравнението?
Ако едно-нещо е красиво и бъде Сравнено с друго красиво-нещо, което е по-красиво от него, това означава ли, че първото-нещо вече не е толкова красиво, само, защото, има друго по- красиво от него? ТЯ дори не може да бъде Сравнена със своята Пълна-Противоположност-Грозотата, по простата причина, че, ако нещо не е толкова Красиво, не означава, че е Грозно, а просто, вероятно вече е не е толкова Красиво, колкото е било-преди. Нали?

Красотата е Безполезна, тоест, няма никаква Полза от нея. Няма и Логика, по която да бъде Разпозната.
Ако нещо е Красиво, то си е Красиво, и В тъмното, и на Светлото, Независимо от това, дали някой-някога ще го Види, дали ще му се Радва, дали ще Разсъждава, тоест ще се Упражнява, в рамките на собствената си еквилибристика, да го Степенува, Осмисля или Обезсмисля. Дори то, самото не знае, че е Красиво, нито умее да бъде Красиво, нито разбира, защо, Другите го определят, като такова.

Както и да е, осъзнах, че именно това ме привлича, това са причините, поради които толкова се Опиянявам от Красотата. Тя ме държи будна, кара ме да мисля за нея, да я търся, с единствената-Цел, да й се любувам. Тоес,т да й се Наслаждавам, Без да давам и Без да получавам. ТЯ Е ЖИВОТ. Тя съществува заради Мен. А на мен, това ми-Стига.
Естествено, тази констатация я правя сега, три години по- късно.

***

А тогава, докато страдах, съвсем не бях формулирала така Нещата. Проблемът. Даже Напротив, изобщо не-знаех, че това е Проблем. Усещах, но не знаех, не бях сигурна. Изпитвах Несигурност, Тревожност, Безпокойство, но не-знаех, от къде идват. Просто бях Сигурна в едно- Нещо не беше наред! Но, незнаех КОЕ.

УЖ всичко изглеждаше същото, всичко си беше на-мястото, както Винаги: Пълна-Хармоничност- като по учебник, Учебник който самата Аз съм писала за-себе-си. Не знаех, какво точно Не ми е наред. Изглеждах, както-преди, общувах, както-преди, Общувах със същите-Хора, същата-Котка, същите-Растения, същата-заобикаляща ме Среда. Същата-Работа-работех, със Същата-Храна се Хранех, Същото количество цигари пушех. Притесняваше ме Фактът, че Мисълта ми сякаш Не-се-Движеше, а се Въртеше- Ли, въртеше в-кръг. Едно и също, едно и също се повтаряше, потретваше, потдесетваше и ПАК, И ПАК... Естествен,о нищо-съществено, не успявах да уловя от мисълта си, тъй като, от това Въртене, ме болеше-Главата, виеше ми свят и ми се гадеше. Непрестанно.
И така всеки-ден се питах. Въпрос след въпрос, след Въпрос, След въпрос И ПАК въпрос. В продължение на часове.

Ако не бях Аз самата, тази която-пита. Ако не бях аз-самата, този-когото пита. Ако не бях Аз самата, тази-която-помни какво се е питала-тогава, Преди да започне да си записва. Ако не бях Аз-самата, тази, която Реши да Пише, това което се пита-сега. Ако не бях Аз самата, тази-която-пише, Сега за онова, което е Мислила и се е питала-тогава, Без да го е Записвала.
Никога нямаше да се Доверя, на това съдържание, на този текст. Никога нямаше да се Доверя на Човекът, който го е писал. Но ето, че това съм Аз. Аз, тогава и Аз, сега. А, това е Моята автобиография- от там и тогава- до тук и сега, Описана от мен-сега.

***

И в този ред на мисли: Коя съм аз? - Аз съм независима. Аз съм Г-жа Независимост. Ако съм зависима, това не съм ли аз? Мисля,че не съм. Следователно, сам,о когато съм независима съм Аз. А, когато усетя, че съм зависима, тогава е някоя-друга. Да, така мисля. Друга, която не-познавам. Друга, която Също не-ме-познава. Тя е Пълната ми Противоположност. Тоест, тя е зависима. Тя е Г-жа Зависимост. Тя е различна от мен, на която не-вярвам, друга на която не-се-доверявам, не-мога да разчитам и дори направо-мисля, че тя е Способна да ми Навреди и като го Споменах, сигурно го е и правила вече, направо съм Абсолютно-сигурна, не само, че го е правила, но и Сега в Момента го прави, причинява ми болка, О, ДА- Вече и Физически я усещам. Но, аз съм Независимост.Това е моята дума, това е моето-ДНК. Аз се разпознавам по нея. По Усещането, което тази дума предизвиква у мен, по Чувството, което ме съпровожда и по Мислите, които ме спохождат и по Излъчването ми, което е в следствие на всичко това. По- категорична не помня да съм била. А, може и да съм?

Любопитството ми обаче ме отвежда отново при онази-другата, Г-жа Зависимост, която не-познавам, нито пък тя-мен. Та, за нея ми се иска да по-раз-мишлявам. След като не я по-знавам, тогава от Къде знам коя е тя? А, да сетих се. Сетих се, че я познавам, доста бегло. Срещнах я за кратко, обменихме опит и се Разделихме по Живо по Здраво. Всъщност, това е пълна-измислица.
Познавам я от много-години, почти от както се помня. Но не сме разговаряли. Просто се Срещаме и се разминаваме. Не, не е като да се правим, че не се виждаме, сякаш сме Сърдити, напротив, даже доста Радушно си кимваме и се разминаваме. Последно я срещнах преди три години.

Това беше времето, в което започнахме всеки-ден да се виждаме. Сприятелихме се някакси. Тя беше същата, като мен. Подхождахме си, Допълвахме се, Веселяхме се И си-споделяхме. Честно казано, установих, че е пълно-мое-копие. Направо Невъзможна-прилика. Толкова еднакви, та чак Не-може-да бъде. Не за друго, ами ПРИРОДАТА не би допуска такива прилики. Всеки би различил еднояйчни-близнаци, но нас двете, не. Никой не ни различаваше, и как иначе, та ние самите не можехме да се различим. А бе направо се сляхме. Сляхме се В едно и започнахме да се чудим, какво общо име да си измислим. Аз съм г-жа Независимост, а тя Г-жа Зависимост. Как да ги съчетаем, как да ги съединим в едно цяло? С тире ли? Г-жа Не-Зависимост или Не(Зависимост), но това изобщо име ли е? Не, не става, това би означавало, че едната се казва Не, а другата Зависимост, от което следваше, че аз съм г-жа Не, а тя обратното- Г-жа Да. Смешно, нали? Чудихме се, Умувахме, а времето отминаваше покрай-нас.

***

И така ден, след ден, месец след месец, докато, установих, че почти цело-дневно се намирах в леглото в една и съща Поза. Ставах сутрин оправях леглото и пак лягах. Не ми се правеше Нищо, имам предвид нищо-друго-освен да проследявам диалогът между Г-жа Независимост и Г-жа Зависимост.
Явно е, че това Не беше Диалог, а Монолог. И още по- явно бе, че само и единствено Аз, знаех за това. В с-мисъл, какво правя всъщност. Никой освен мен, не-подозираше за това мое занимание “под прикритие”. То остана не-видимо за цялото ми обкръжение от познати и (не)познати, любими и близки. Подобно на Мисълта ми, която винаги остава (не)видима за околните. За жалост, в някакъв момент вече бе не-уловима и за мен. Тоест, вече и аз самата, не-знаех какво Мисля, какво-Правя, Какво-да-правя-сега И още по- малко, Какво Ще-правя от тук нататък. Тормозеше ме основно Мисълта, че настоящето ми е Самата перспетива за моето бъдеще.
Не-намирах причина да се надигам от леглото. Защо да се събуждам? Защо изобщо съществувам? Нужна ли съм на себе си? Нужна ли съм някому? Боли ли ме нещо? Къде ме боли? Кое точно ме боли? Днес ще ми мине ли? А утре, пак ли ще боли? Не-знаех. И ВСЕ това си повтарях. Незнам. ПИТАХ СЕ Какво да на-правя? И нищо. Просто отговорът беше Незнам!
От време на време, това ме вбесяваше и отивах на доктор. Естествено, избирах-на Кой-лекар да отида според дневната НЕПОСИЛНА-болка.

Ту затруднено-дишане и Кашлица, което бе Диагностицирано, като Астма, ТУ нови Алергии (освен тези, за които вече знаех), включително към Котка (да се чудиш откъде, след като цял живот у дома има котка). Ту БОЛКИ в кръста и раменете с Диагноза двустранно гръбначно ИЗ-кривяване, ту-ГАСТРИТ, болки в ставите и схващания на крайниците, ту във-венците В следствие на напредналата фаза на парадонтозата ми,...

Какво правех между-временно? Имам предвид, между времето, тоест във времето, когато не обикалях болниците и медицинските кабинети, и не чаках с часове пред тях. През това ВРЕМЕ аз работех. Болките ми, по никакъв начин НЕ-подсказваха на околните, чрез външният ми вид, степента на страданието, което изпитвах. Така че, работех Усилено. Вършех си работата. Коя работа ли? Ами тази, която върша и сега: Аз съм жена, дъщеря, съпруга, сестра, леля, снаха, съседка, колежка, братовчедка, племенница, внучка, позната, непозната.
С тази разлика, че тогава имах и още една длъжност - пациентка. А, да и най- добра приятелка на г-жа Зависимост.

***

Та докъде бях стигнала...

Лежа в леглото, шляя се от Стая в Стая и все едно и също правя - мисля, размишлявам и най- вече се питам: въпрос, СЛЕД въпрос, след ВЪПРОС...

Изневиделица, съвсем неочаквано ми хрумна -защо пък да не изкарам курс по нещо.
По какво обаче да бъде? В миг усетих Тръпка, Вълнение, по-точно порив на вдъхновение. Позабравени усещания, но тъй прекрасни и тъй мои. Сякаш се ЗАВЪРНАХ, искам да кажа г-жа Независимост се появи от нищото и се настани уверено на стола пред компютъра. В типично неин стил, с присъщата си увереност, започна да търси курсове в интернет. Но, също толкова присъщо за нея, почти-веднага стана и Отиде да запали цигара в другата стая, за да Обмисли преди това, точно какъв курс и се посещава. Чудеше се, дали да запише-курс по нещо, което не-знае или по нещо, което Знае. Ако курсът е по нещо, което незнае, следователно не умее, ще научи НЕЩО. Но, ако пък Курсът е по нещо, което умее, ще бъде по- споко-йна, че го умее и може би ще се зарадва да го подкрепи и със знания. От което следва, че вероятно няма да научи нещо, кой знае колко НеОбичайно, но пък ще срещне-нови-хора, които тя (не)познава и дори още по- добре, хора, които (не)познават и нея.

Звучи добре! Хем ще е С-покойна, посещавайки курсА, ХЕМ Ще има повод - тоест СМИСЛЕНА ПРИЧИНА, най- после да стане от леглото и да излезе. Още щом взе решението, по най- бързият начин се раздели с приятелката си г-жа Зависимост и забърза към Университета.

И така, завърших курса. Но, точно ДЕН преди, последния урок, болките които не бяха спирали нито Ден, се задълбочиха до такава степен, че се наложи по спешност да ме хоспитализират. Оперираха ме на следващият Ден. Полипи- въз-паление на синусите. Бях в болница общо 3 дни. Почувствах се перфектно. Честно казано, дори не помня, кога съм имала толкова-Енергия.
Само седмица по-късно, летях в самолета за Берлин. Там със съпругът ми, отпразнувахме 30 години от брака ни заедно с нашият Kум. Това бяха едни от най- прекрасните дни в живота ми. Споменавам го не за друго, а защото намирам, че живота ми като цяло (естествено до-сегашният), е изпълнен с безброй подобни прекрасни дни. И да, не се колебая да включа КЪМ тях и тези, в които посеЩава-х Курса и ТЕЗИ които пре-кАрах в Болницата, а и тези преди-това.