Аналогията между човешките характери и техните растителни еквиваленти е забавна тема, в чиято наивност и непринуденост открих красив букет от безмерно спокойствие, приливна енергия и вдъхновение, гарантиращи безотказност по отношение на взаимоотношенията ми, както към самата себе си, така и с останалите човешки, животински и растителни видове.
Това бе и причината да се заема с настоящия експеримент, чрез който ще се опитам да докажа, че недостатъци в Природата не съществуват.
Впрочем, преди всичко е редно да отбележа, какво представлява за мен характерът. Той е сбор от две неща: произход и темперамент.
А, това означава, че характерът не би могъл да бъде променлива величина, променящи са само атмосферните влияния.
Диворастящи видове
Горски, полски, крайпътни, виреят самостоятелно без каквато и да е човешка намеса.
Притежават висока степен на приспособимост, гъвкавост, адаптивност и регенеративност.
Характерно е, че могат с еднакъв успех да виреят, и на купчинки, и индивидуално.
Имат завидна устойчивост на всевъзможни метеорологични метаморфози.
Чудесни събеседници и слушатели, най-добри приятели на деца и животни.
Комбинацията им в букет с останалите видове е прекрасна, но подчертано краткотрайна.
Най-любопитната им черта е, че ако решите да ги отглеждате на точно определено място, по точно определен начин, шансът да се захванат е минимален, а да се застоят продължително, почти нищожен. Но пък, създатете ли им условия /което буквално би означавало да се престорите, че изобщо не ви е грижа за тях/, те сами много скоро ще дойдат при вас и ще ви дарят, не само с любов, но и със здраве.
Култивирани видове
Ще ги открием в оранжерията, в градината, в парка и, разбира се, у дома.
Всички те са потомци на диворастящите видове, които благодарение на привлекателния си външен вид, са оценени като нуждаещи се от постоянна грижа и надзор.
Това по естествен начин прави повечето от тях по-изнежени, по-крехки, по-изтънчени, а от там и по-податливи на заболявания, причинени понякога дори и от най-незабележими изменения в обичайната /според тях самите/, заобикаляща ги среда.
Често ще забележим около тях табелки: “ Не пипай!”, “ Не късай!”…
А, също и такива, с надписи включващи техните имена, фамилии и географски произход. Съществуват дори табели и наръчници с имената на хора и организации, положили грижи за тяхното оцеляване и размножаване.
Увивни видове
Независимо дали са култивирани или диворастящи, тези видове се отличават.
С характерната си тънкостебленост и завидна жилавост, някои от тях разполагат с приспособления за закрепване /от сорта на бръшляните/, а други, подобно на лозата, с дълги, наподобяващи пружинки израстъци.
Вкопчат ли се веднъж в “избранника” си, няма друг, освен насилствен, начин за измъкване.
Впрочем, те спокойно могат да се нарекат склуптурите на растителния свят.
Тяхната борбеност, упоритост и непоколебимост са толкова непреодолими, че често пъти не само засенчват, но и буквално “обезсилват” своя “ангел хранител”.
Но, нежния аромат, с който се отличават повечето от тях, както и ярките многообразни нюанси, в допълнение с неповторимия вкус на плодовете им, им осигурява почти винаги напълно безпроблемно гостоприемство.
Бодливи видове
Рядко ще ги подминем незабелязано.
Винаги успяват да станат, макар и за кратко, център на внимание.
Дали ще ни одерат, дали ще ни оставят трънче в пръста, дали ще ни прехласнат с безумната си красота и сладост, те все някак си оставят траен спомен и усещане за нещо недовършено.
Предпазливостта, която неминуемо изискват и провокират в другите, е повече от очевидна форма на защита, с която неприкрито сигнализират за своята нежна и крехка снага.
Ухаещи видове
Характерно за тях е, че ароматът им се усеща повече навън, отколкото в домашни условия.
Техните омайващи ухания са повод не само за безкрайно творческо вдъхновение, но и безсънни нощи.
Макар част от тях да цъфтят за кратко, а други само при допир са склонни да разкриват аромата си, тези прелестни природни създания разнасят лечебната слава на ухаещите видове, от както свят светува.
Цъфтящи видове
Странно е разпространеното твърдение, че съществуват цъфтящи и нецъфтящи видове, въпреки наличието на безброй примери в историята, които доказват, че има видове, чийто цъфтеж е на по-продължителен период от време. Например, веднъж на 5, 10 и повече години.
Независимо дали това са треви, храсти и дървета, цъфтежът при някои от тях е доловим едва за шепа любознателни и търпеливи специалисти. Разбира се, това не отменя спорът “факт или предположение е, че всички видове са цъфтящи”, а само подчертава собствената ни степен на съзерцание и географски познания.
Крехкостеблени видове
Интересното при тях е, че външният им вид по нищо не подсказва за крехкостта им. А, тя се разбира едва, когато бъдат наранени.
Тези видове, в повечето случаи притежават кухи стебла, пълни с богати на витамини и минерали сокове.
Явно по тази причина, крехкостеблените са високо ценени от хора и животни.
“Съзнавайки”ползата от мисионерската си саможертва, те са развили способност за бързо и безболезнено самовъзстановяване.
Изкуствено създадени видове, отглеждани в естествена среда
Странни създания, чиито произход е следствие от експерименталната любознателност на човека.
Любопитно за тези видове е по-скоро, не толкова тяхното зачеване в лабораторни условия, колкото последващото проследяване на тяхната адаптация в естествена среда.
Но, предвид факта, че са създадени по-скоро за забавление, те се радват на постоянно внимание и грижи от своите създатели, което ги прави доста самоуверени, поне на пръв поглед.
И тъй като вкусови и лечебни свойства от тях не се очакват, единственото, което им остава е да се подчиняват. Веднъж на човешките и втори път на природните закони. Което май не е толкова лека задача.
Масло-дайни, Брашно-дайни, “Млеко”-дайни и прочее …Дай-Ни видове
Колкото повече, толкова по-добре.
Гарантиращи световното изхранване и препитание, тези видове се радват на всеобщо одобрение.
В старанието да се увеличава броят им все повече и повече не са редки обаче случаите, в които за да се разможат те, се налага да бъдат пренебрегнати, а понякога и унищожени техни роднини, в лицето, не само на диворастящите видове, но и на култивираните им побратими.
Разбира се, те съвсем не са отговорни за тази съдбовност и приемат, и благодарствията, и завистта с достойнство.
Студоустойчиви видове
Логично е да ги свържем с ледения континент и най-високите планински върхове, но там всъщност вирее съвсем малка част от тяхната фамилна общност.
Студоустойчивите несъмнено са устойчиви. И поради този факт, биха могли да виреят буквално навсякъде.
Тези видове са с богато минало, наситено с множество премеждия, благодарение на които справедливо можем да ги наречем ветерани.
Често ще ги зърнем между страниците на някоя изоставена книга или почетно изложени в рамка, като хербарий.
Водорастящи видове
Та, кой не обича вода?
Водорастящите обаче, са по-широко скроени, така да се каже.
Те се изживяват като философите на растителния свят.
Споровете, които водят помежду си са, не кой колко вода обича, а с колко вода може да оцелее.
А, дори и само тази единствена причина е достатъчна, към този вид да причислим всички съществуващи сортове.
Впрочем, незнайно защо, водорастящите рядко се допитват до опита на пра-дедите си /водорасли и пустинни/, чиито потомци очевидно са.
Пигментирани видове
Точици, пъпчици, дупчици, райенца, изваяни с прецизността на божията ръка, тези характерни видове могат да се срещнат навсякъде.
Макар и отличителни, те рядко се набиват на очи, а когато това се случи, предизвикват точно толкова многообразни реакции, колкото е и самият им брой.
Така или иначе, рядко бихме ги отминали с равнодушие, което ги прави значими и предпочитани модели в сферата на науката и изкуствата.
“Космати” видове
Пухкави или заострени, меки или твърди-все едно, те са си все така автентични и, едновременно с това, оригинални.
Горди с произхода си, те ревниво пазят своя генетичен код и където и да попаднат, търсят връзка със себеподобни.
Независимо в коя част на света се намират, винаги си имат гарантирани верни почитатели, в лицето на също тъй характерни видове от човешки и животински произход.
Ашладисани видове
В никакъв случай нe бива да ги бъркаме с “изкуствено създадените видове, отглеждани в естествена среда”.
Единствената прилика помежду им, се изчерпва с краткотрайната човешка намеса.
За ашладисаните е характерно, че винаги се сродяват посредством тържествен ритуал.
В тази церемониалност прозира желанието за съчетаване на най-добрите показатели от двата рода.
Първоначално, традицията повелявала да се ашладисват фиданки /една диворастяща с една култивирана/.
Но, с времето, макар и с непроменен ентусиазъм, роднинската общност започнала постепенно да допуска ашладисване и между два сорта от “сой”, както се казва.
И тъй, като активността и отговорността на “роднините” се изчерпвала само до намиране на подходящ кандидат /жених или булка/ и организиране на ритуала, а после “младите да му мислят”, както се казва, тези традиционни обреди предизвиквали все по-голям интерес по света и се разпространили до толкова, че в днешно време е почти невъзможно с просто око да се откроят, кои сортове са “автентични” и кои ашладисани.
Хищни видове
Може и да не е за вярване, но броят на хищните животни е почти два пъти по малък, от този на растенията хищници.
Макар повечето от тях да са полу-хищни /полу-вегани, успехът на завоеванията им винаги се крепи на естественото поведение на нищо неподозиращите им, добронамерени жертви.
А, що се отнася до хората, изненадващите им блюда, обичайно са сведени до моментни прищявки и рядко до животоспасяваща необходимост.
Екзотични видове
Впрочем, да! Естествено, че могат да се открият навсякъде и най-вече там, където не им е мястото.
Куриозното при тях е, че се отличават не толкова с външния си вид /с който недвусмислено се пъчат в обществото/, а с факта, че са попаднали в среда, далеч от своята-родина, където впрочем, едва ли биха ги забелязали.
Сякаш дегизирани, тези зашеметяващи видове са магнетични и страховити, пленителни и закачливи, обсебващи и отблъскващи, но макар амбивалентни-все пак растения, като всички други.
Странен също е и фактът, че обикновено те самите не се долюбват помежду си, а именно техни очевидци и приятели, се гордеят с познанството си с тях.
Това вероятно е и причината за безбройните митове и легенди, свързани с Екзотичните.
Производителни видове
На тях можем да се натъкнем само при едно условие. И то е ако, надникнем в подземията на Природата.
Известни са още под общото наименование “полезни изкопаеми”.
Макар и да е трудно визуално да ги свържем с растителните видове, това все пак не отменя фактът, че са точно такива.
Известни са още под общото наименование “полезни изкопаеми”.
Макар и да е трудно визуално да ги свържем с растителните видове, това все пак не отменя фактът, че са точно такива.
Хибридни видове
Безброй са растенията чийто наименования (не само в превод на различните езици, но и на един и същ), не съответствуват на пола им, а още толкова са и тези, чието име въобще не подсказва от какъв пол са.
“Елха съм, но познай: Бор ли съм или Ела?”
Общо взето с това се изчерпва и тяхната “различност”, която в края на краищата остава въпрос на интерпретация, веднъж от страна на тяхното собствено себеусещане и втори път, от страна на общественото такова, чийто критерии -да не забравяме-са напълно идентични: произход и темперамент.
Фракция “бонсай”.
Бонсай (на японски: 盆栽, „градинарство в поднос“) е изкуството да се отглеждат умалени копия на дървета и храсти (както и мъх, но той е второстепенен елемент), които се срещат естествено в природата.
Тези миникопия на широко разпространени видове, дължат появата си, единствено на непреодолимото желание и упоритост на човека да ги притежава в домашни условия.
Поставени в мини-саксии, с мини-почва, те са нагледен пример за приспособимостта на видовете.
Попаднали нейде съвсем неволно, но пък отгледани с подчертана волева амбиция,
противно на очакванията за “мъчителен живот”, тези чудновати създания, оказва се, в повечето случаи надживяват собствениците си.
Техни рисунки има още от преди 4 000 години. Историята познава не само бонсай- столетници, а даже и такива на по 300 г., което впрочем не е чак толкова учудващо, предвид факта, че някои по-едри екземпляри сред техните пра-отци, надхвърлят по няколко хилядолетия.
Костеливи и Черупчести видове
Единственото, което ги свързва е точно това, което ги разграничава.
На едните твърдата част на плода е отвътре, а на другите отвън.
Едните изискват умения и усилия за да стигнеш до сърце-вината им, а за другите пък трябва да си подготвен, че все може и да крият нещо дълбоко в себе си.
Иначе казано, всички те са плодове на своите родители така, че са достатъчно предвидими, което ще рече, че вероятността да ги объркаме практически е сведена до нула.
Хвърковати и Въздушни видове
Не е нужно винаги да се “хващаме” за определението. Все пак “проверката е висша форма на доверие”, нали така беше?
Независимо, че и двата вида някак интуитивно се свързват с небето, на практика нямат нищо общо, нито с него, а още по-малко, едни с други.
Най-характерната черта на Хвърковатите е формата на техните бебенца-семенца, които снабдени с миниатюрни парашути или крилца, наречени още “хвърчилки”, се разнасят от вятъра, до тогава, докато самия той им намери подходящ дом.
Именно това ги прави тайните шампиони по завоюване на територии, та дори и това да означава цели континенти.
А що се касае до Въздушните, те са абсолютен символ на крилатата фраза: “Дърво без корен”.
Естествено, че такова нещо не съществува, но ето, че все ще се намери някой, който да те разколебае.
Това са те. Макар и оскъдна, информацията, с която разполагат сами за себе си е, че са неподозирано издържливи и подчертано адаптивни, но забележете, най-вече във вътрешни пространства.
Разбира се, понякога можем да ги срещнем и разхождайки се по алеите в парка, но едва ли в райони с прекомерна влага и при минусови температури.
Кореноплодни видове
Най-характерната им отличителност се дължи на факта, че наземната им видима част, по нищо не подсказва тяхната плодовитост.
Тайнството на многобройните им дарби обикновено се разкрива съвсем случайно, а на всичкото отгоре и постепенно във времето, което ги прави още по-мистериозни.
Потънали в уюта на топлото земно одеало, кореноплодните определено се чувстват най-добре далеч от светската суета.
Но, така или иначе, тихото им самодоволство често пъти бива смутено и се налага да откликнат подобаващо на обществения възторг.
Би било обаче заблуда да се предположи, че аплодисментите са в основата за радостната им реакция, по повод изкореняването им из основи.
В повечето случаи, именно самоувереността им, че неминуемо, веднага след това ще последват опити за незабавното им пресаждане, подхранва опиянението им.
И все пак, не може да им се отрече достолепието и спокойствието, с което пленяват сърцата на другите-животински и човешки видове наоколо.
Затова, макар и прикрити, изненадващата ни среща с тях винаги гарантира приятен послевкус.
Легендарни видове
Смело може да се каже, че това е най-многообразната и най-разпространената групировка, НЕ/видими растителни видове.
Какво ще рече не/Видими?
Чисто и просто, няма как да открием едните, ако преди това не сме видяли другите.
Но пък, не бива и да пропускаме факта, че междувременно, все има някой преди нас, който не само го е сторил, ами и се е погрижил да ги сравни и сортира в комплект.
Разбира се, това въобще не отслабва мистиката около Легендарните, продиктувана от интереса към невидимите им части и свойства, или поне до тогава, докато не станат видими.
Отровни и Полезни
Голосеменни и Покритосеменни
Закръглени и Островърхи
Мъжки и Женски
Листопадни и Не листопадни
Каскадни и Не каскадни
Саксийни и Рязан цвят
Бурно растящи и Бавноразвиващи се
Едногодишни и Многогодишни
……….
Списъкът с Легендарните е почти толкова дълъг, колкото и съществуването на света, така, че всеки може и сам да го продължи до толкова, доколкото опита и въображението му позволяват.