А именно “Животът е кратък”. Бих се обзаложила, че го е казал някой, който е бил на възраст, не по- малко от 100 г., не е имал огледало и, вероятно е страдал от Алцхаймер.
И естествено, по пътя на все една и съща логика, тази опашата глупост се е търкулнала през векове и хилядолетия, та чак / благодарение на инерцията, натрупана във времето/, до наши дни.
И какво чудно, че ще продължи и след, като нас вече ни няма-та, нали ние всекидневно я подхранваме с центробежните си сили. А и не само.
Нима не е факт, че животът на хората все повече и повече се удължава. Е, макар и изкуствено, все пак не можем да отречем, че е така.
На мен пък ми се струва, че е точно обратното- “Животът е дълъг”. И признавам, че го мисля още от дете. Тъй дълги ми се струваха дните, часовете и даже минутите. А по-късно, месеците и годините. Дълги, дълги..В очакване… търпеливо очакване. И пак очакване, и пак търпение….Веднъж “Кога ще свърши?”, друг път “Кога ще дойде?” и пак и пак… Очакване- Търпение… Очакване- Търпение…..
Точно така е и сега, когато не съм вече дете, а съм възрастна жена. Абсолютно същото е.
Дълъг, дълъг живот и от зад-напред и отпред-на зад. Откъдето и да го погледнеш. Време, колкото щеш. И за каквото поискаш, и за каквото не искаш.
Кой те спира? Кой те пришпорва? Кой те кара? – Никой. Абсолютно никой. Какво очакваш и какво търпиш тогава?
Уважаеми умнико, ти, който си сътворил тази опашата глупост,
за кое по-точно нямаш време? Не ти достига време да живеееш ли? Или да умреш? Или пък да проповядваш тъпотиите си на младите? Кое му е краткото на живота?
Според мен, тази безумна претенция към Природата, в самата си същност представлява и спомага за обезсмислянето на човешкото съществуване. Именно този словоред, че “Животът е кратък”, според мен, най-силно девалвира човешкото самочувствие, принизявайки съществуването ни до нелепо състезание за време.
“Животът е кратък, затова бързайте”. Това ли ми казваш?
Да бързам, за да не изпусна нещо? Но какво? Какво по-точно да не изтърва? Та, на всичко отгоре и да се самоутеша, че, ако го изпусна на земята, не ще ми се изплъзне на небето.
Луди ли сте бе хора? Да вярвате на подобни празни фрази? Та, това са просто д у м и .
В природата всяко нещо си е на мястото. И е там, докато е нужно, а после пак, и пак, защото е нужно. А е нужно, защото животът не спира, но не твоя, Уважаеми, а този на Природата, чиято частичка си и ти.
Така, че Живота е дъъъъъъъъъъъълъг……………….
Бъдете с-п-о-к-о-й-н-и! Не е нужно толкова да се бърза, защото, докато бързате и се състезавате, от бързане не ще ви остава време да осъзнаете, колко много време всъщност имате.