Ген, за мен, означава генетичен код. А код, за мен, има само в лотарията. Не тази на парите-забравете! Имам предвид природната лотария-тази, която не е създадена от човеците и не е плод на тяхната стък-мистика. Следователно, генетичният код на индивида-на живия и неживия, се намира нейде из лотарията-наречена жизнен цикъл-кръговрат. И тъй – в този ред на мисли излиза, че всеки от нас–живеещите е гений. Гений е всяко, ама всяко, живо същество във вселената. Но, само и единствено, този или тези, които го осмислят и осъзнаят приживе, са онези, отличени в съзнанието и душите на себеподобните си видове. Ето какво осъзнавам аз, чувствам се привилегирована, че успях току-що да се изолирам така, че да видя ясно, да усетя, да почувствам и да се насладя на собствената си природа, тоест, на онази, за която никой няма заслуга. Единственото нещо, което притежавам съм аз. А от тук следват допълнителните , сателитни, съпътстващи привилегии, като например, че това ми е напълно достатъчно, че посмъртно нищо и никой не е в състояние да ме нарани, че нищо и никой не е в състояние да ми навреди, че никой и нищо не е в състояние да ми попречи, че нищо и никой не е в състояние да ме пречупи…. защото аз нямам никакви заслуги, за това, което съм и, още по- малко, за това, че съм. Че съм осмислила всичко това, макар и още щом съм започнала да мисля, тоест в деня, в който съм се самоосмислила , а този ден не е единствен. Дори може и да не е ден. Може и да е нощ, а може и да е денонощие, може да е , а може и да не е. Може да съм , а може и да не съм. Дарбата ми е, че зная, усещам и живея, така, че съм временно. Временно, тоест във времето, в относителността му и в преходността му. В ритъма му и в пулса му-тик-так.. сега съм тук, а сега ме няма. И пак съм тук и пак ме няма. Ето, това е моят гений. Това е дарбата ми. Вече ясно и категорично осъзната-и да, гениална.