Тема на Статията: “ДЪРВЕСНО-ХРАСТОВИ КОМПОЗИЦИИ”

Какво е необходимо да знаем за Дървесно-храстовите 

композиции, преди, а и след, като сме решили да се посветим на собствената си райска-градинка?

Еклектик Декор Консулт, избра да ви срещне с Ланд. Арх. РУСАНА ЦВЕТАНОВА, Експерт по Ландшафтна Архитектура.

ДЪРВЕСНО-ХРАСТОВИ КОМПОЗИЦИИ

Автор на текста и илюстрациите:

РУСАНА ЦВЕТАНОВА/Ландшафтен Архитект/

Природата неизменно впечатлява със своите уникални начини да съчетава растителността, създавайки една неповторима хармония. Човекът, вдъхновен от тази красота, непрестанно се опитва да й подражава, да избира, комбинира и презасажда растенията от едно място на друго, с надеждата да сътвори и той нещо, което да радва окото и душата и което да бъде запомнено. Тези опити невинаги са успешни, но когато са спазени природните закони и добрият резултат е налице, вече имаме прекрасни зелени кътчета, с които можем да се похвалим.

Перфектните и най-пълноценни зелени пространства се изграждат, когато има съчетание между едро- и дребноразмерна растителност, т.е. между дървета и храсти, към които винаги би било чудесно да добавим и цветя. Разбира се, за такива обемни композиции е необходим повече простор не само за да се съберат растенията на дадената площ, но и за да могат те да бъдат наблюдавани от определено разстояние, което ще подсили декоративния им ефект и ще ги покаже в пълния им блясък.

 Ако притежавате по-голям двор, можете спокойно да си позволите да засадите едно или повече дървета, които в комбинация с подбран набор от храсти ще представляват акцента в градината. За да привлича погледите към себе си, дървесно-храстовата група трябва да отговаря на определени изисквания.

Важно е преди да започнете да садите да прецените дали почвата е подходяща, дали не е замърсена, засолена или прекалено глинеста и също така дали няма високо ниво на подпочвените води, което би довело до загиване на растителността. За съвети в тази област бихте могли да се обърнете към специалист ландшафтен архитект. В случай че се налага, можете да подмените част от почвата в двора – на мястото, на което смятатате да засадите растенията.

Следва избор на видовете, които оттук нататък ще бъдат постоянни обитатели на вашата градина. Предварително обърнете внимание на избраното място и дали то е достатъчно добре огряно от слънцето. В случай, че през по-голямата част на деня там е сенчесто, изборът на видове ще е по-ограничен и ще влючва предимно сенкоиздръжливи растения. Видовете за слънце са значително повече на брой, така че се замислете добре, преди да започнете да купувате. Често се случва да харесате растение, което обаче да има различни изисквания за средата от това, което можете да му предложите. По-добре не рискувайте и не го купувайте, тъй като вероятността то да загине и да остави тъжна дупка в композицията е доста голяма. Друго, което е също от значение, е обстоятелството къде живеете – в голям град или някъде на по-спокойно местенце в планината, тъй като някои видове не издържат на замърсяването на въздуха и почвата и дори да изглеждат добре след засаждането си, след няколко години губят свежестта си и добрия си вид и загиват.

Представените тук три композиции показват най-основно как могат да бъдат подбрани видовете така, че да бъдат покрити основните изисквания и да се развиват правилно растенията.

Първата композиция може да се изпълни в градска среда при по-малки дворни пространства, тъй като в нея са включени предимно издръжливи видове. Като тъмен фон на цялата група е избран вечнозеленият тис (Taxus baccata). Той представлява дърво, у нас по-често срещано в храстовидна форма с височина от 2 до 27 м. Короната му е изключително гъста и наситено тъмнозелена. В България е обявен за защитен от закона вид. Притежава силна сенкоиздръжливост. Расте и се развива бавно и достига голяма дълговечност (4000 години). Вирее на влажни и богати почви и при по-висока въздушна влажност. Чудесно понася подрязването и от него можете с много въображение смело да създавате всякакви невероятни форми. Когато го засаждате, съобразете се с това, че короната му се разраства значително и то ще изисква повече пространство около себе си.

Пред тиса последвотелно зацъфтяват следните храсти: На първо място в класацията „цъфни пръв” се нарежда форзицията (Forsythia х intermedia). Тя зацъфтява още преди да се е разлистила, през март-април, с ярки жълти цветове, огряващи всичко наоколо си. През есента листата й греят с всички багри на топлата гама. Форзицията е силно студоустойчива, изисква пълно осветление  и плодородна почва. Издържа прекрасно на замърсената градска среда.

След нея, през април-май, също с жълти и ароматни цветове се обсипва обикновеният кисел трън (Berberis vulgaris). (в най-дясната част на композицията). Той представлява листопаден, но и бодлив храст, достигащ височина до 2 м. Особенно ценно качество при него е образуването наесен на удължени и яркочервени плодчета, които са много декоративни и се задържат почти цяла зима върху клонките. Освен това киселият трън е и силно студоустойчив и невзискателен към почвите, издържа засушавания и като цяло е светлолюбив. За съжаление е по-малко издръжлив от останалите видове на вредните промишлени газове.

През май-юни започва цъфтежът на пиракантата (Pyracantha sp.). Цветовете ù са нежни и бели и са събрани в дребни щитовидни съцветия. Наесен пиракантата дава обилно малки кръгли плодчета в червено, а при някои сортове и в жълто. Тук е избран сорт с жълти плодчета, които добре контрастират с червените плодове на киселия трън. Видът е невзискателен към условията на отглеждане.

Докато пиракантата и киселият трън осигуряват целогодишен ефект от цъфтеж и плодове, то на кучешкия дрян (Cornus sanguinea) може да се разчита предимно за есенен ефект, тъй като именно през този сезон листата му се обагрят в яркочервено, преливащо към жълтооранжево. Цъфти през май и юни с бели съцветия. Също невзискателен вид.

Пред дряна е разположен друг вечнозелен храст, чиято листна маса е с нежен сребристо-сив цвят, запълващ добре композицията – миризливата смрика/хвойна (Juniperus sabina). Тя не надвишава 1 м височина, а клоните ù красиво се стелят по земята. Широко се използва в озеленяването, предимно в скални кътове. Този представител на хвойните издържа много на замърсяването на въздуха и е невзискателен към условията на средата. Интересен факт е, че се използва в медицината. Съдържа отровното масло сабинол, поради което не се препоръчва да се засажда на леснодостъпно за малки деца място.

Около храстите свободно са засадени дребните храстчета на ериката/пиренът (Erica carnea) и обикновената калуна (Calluna vulgaris). Ериката цъфти продължително напролет от февруари до април, а калуната през лятото – юни-август. Тези видове предпочитат по-кисела почва, която може да им се осигури лесно чрез насипване в местата за засаждане на изгнили борови иглички, които се смесват с почвата.

Втората композиция включва видове, които се използват за озеленяване предимно в извънградска среда, тъй като са едроразмерни и изискват голямо пространство, в което да се вписват добре на фона на околната растителност. Освен това повечето от тях са чувствителни и на замърсяването на въздуха и не виреят успешно в големите градове. Групата е представена в есенен вариант.

Като верткални акценти са подбрани представители на род смърч – обикновен смърч (Picea abies) и сребрист смърч (Picea pungens). Сребристият смърч се цени много поради красивата си светла корона и високата си фитонцидна активност (отделяне на полезни за човека вещества във въздуха – фитонциди).

На тъмнозелената окраска на обикновения смърч красиво изпъква ярката есенна окраска на червения дъб (Quercus rubra). Той извисява мощната си корона на височина 20-25 м. Светлолюбив е и е студоустойчив. Изпълзва се главно в алейни и лесопаркови насаждения, тъй като устоява храбро на вредните газове.

Пред групата от смърчове е засадена офика (Sorbus aucuparia), достигаща височина 15-16 м. Есенната багра на листата ù е зелена, но върху нея ярко се открояват оранжево-червените плодчета, които я отрупват изцяло. Офиката е невзискателна.

Пред нея е разположен друг непретенциозен и добре познат вид – белият снежноплодник (Symphoricarpus albus). Той не надвишава 1.5-2 м и издържа на сянка, студ и засушаване. Образува красиви бели плодчета наесен, откъдето идва и наименованието му.

Следва поредица от храсти, образуващи различни на цвят плодчета. Между тях е хубаво да разположите и такива храсти, които имат декоративен ефект през останалите сезони. От плододаващите е използвана обикновената махония (Mahonia aquifolium), която е вечнозелена и цъфти с красиви жълти цветове през май-юни. Плодчетата, които образува, са тъмносини на цвят и узряват през октомври. Единстветният проблем при махонията е, че не е особено студоустойчива и през зимата измръзва, при което листата ù придобиват медно червеникав оттенък. Но не бива да се отчайвате, тъй като напролет тя отново се възстановява и зелената ù багра се възвръща. С красиви плодчета в червено е тунберговият кисел трън (Berberis thunbergii), който се отглежда както обикновения. Характерно при него е, че освен красивите лъскави плодчета, силно декоративна е и листната му маса, обагряща се наесен в жълтооранжево. За жълта багра отново е иползвана пираканта, а на преден план с ярка окраска в тъмночервено до кафяво е засаден калиноволистният физокарпус (Physocarpus opulifolius), който се отглежда из цялата страна у нас. Достига височина до 3 м и е невзискателен към условията на отглеждане. Цъфти през април-май за 5-6 седмици.

Третата композиция е предвидена за едно от предпочитаните места за почивка през лятото –  морето. Климатът там е значително по-различен от този в останалата част от страната. Влажността на въздуха е голяма, а и температурите целогодишно са по-високи, което предлага условия за отглеждането на по-разнообразни растения от средиземноморски тип, които са чувствителни на студа.

Основен вид в групата е окосмената пауловния (Paulownia tomentosa). Тя представлява ниско листопадно дърво с височина около 20 м. Цъфти преди разлистването си през април-май за 2-3 седмици в нежни лилави тонове. Вирее на плодородна и влажна почва. Възрастните индивиди издържат температури до -25°С. Бързорастящ вид е и се използва както за единично, така и за групово озеленяване в по-топлите части на страната.

Типичните за морето кипариси (Cupressus sp.) играят ролята на вертикален акцент в композицията. Те са невзискателни към почвените условия, растат бавно и не понасят засенчване. Кипарисът може да се отглежда на много бедни, сухи и каменисти местообитания. Пред него е разположен един топлолюбив и много интересен вид – домашната нандина (Nandina domestica). Тя достига 5-6 м височина. Цъфти през юни-юли, но е по-ефектна през есента, когато се обагря в жълто, оранжево, червено и тъмнокафяво и образува червени, по-рядко бели плодове.

Видът не е взискателен към почвата. Важна за него е високата почвена влажност и по-високите температури, тъй като при -15°С измръзват листата, а при -20°С – цялото растение.

Пред нандината наперено е изправил клонките си главестият зановец (Cytisus supinus), който достига височина 20-80 см и по-рядко 1.20 м. Цъфти през май и юни с красиви жълти цветчета, типични за семейство Бобови. Изключително непретенциозен вид, растящ дори върху бедни скалисти повърхности.

На преден план е буйнорастящата давидова будлея (Buddleia davidii). Тя произхожда от Китай, достига до 3-5 м височина и предпочита топлите слънчеви местообитания и плодородните почви. Цъфти най-често във виолетово, по-рядко в бяло от юли до октомври, с едри и дълги съцветия.

На заден план, напълно отговарящ на името си, расте бодиниеровият красивоплодник (Callicarpa bodinieri). Той е висок не повече от 2 м. Листата му са синкаво-зелени. Цъфти през юли-август с виолетово-бели, дребни цветове, без особен ефект, но в периода септември-октомври образува уникални лъскави тъмновиолетови плодчета, които, погледнати отблизо, приличат на скъпоценни малки перли. Важни за добрия вид на красивоплодника са влагата и плодородието на почвата, както и зимните температури, които не бива да падат под -20°С.

Край тези растения можете да пуснете пълзящата чашковидна звъника (Hypericum calycinum). Със своята височина от 50 см и прекрасните си златистожълти цветове, звъниката радва окото с продължителния си лятно-есенен цъфтеж от юни до септември. Този полухраст е лесен за отглеждане, тъй като е невзискателен към условията на средата.

За да създадете оригинална и красива композиция, максимално близка до природните творения, е важно да се съобразите с местните климатични условия и да подберете правилно видовете. Те трябва да имат сходни екологични и биологични изисквания, за да могат да се развиват добре и да не си пречат едно на друго. Съобразите ли се с всички малки, но важни подробности по отглеждането на растенията, бъдете сигурни, че дълго ще се радвате на създаденото от вас и ще можете да отдъхвате с любимите хора, любувайки се на минипейзажа, който сте сътворили в двора си.