•Естествена Слънце, Луна, Звезди
- Изкуствена
Видове:
-лампи, полилеи, аплици, абажури
-свещи, камини, печки, огнища
Перспективата- все така видима и (не)видима
Да, темата на статията е за Светлината, но КОНТЕКСТЪТ, в който аз реших да поставя думата “светлина”, ме поведе към друго понятие, наречено “Перспектива”.
Затова, както обикновено, аз няма да преча и цензурирам мисълта си, а ще я оставя на свобода, за да задоволя любопитството си, къде ще ме отведе този път.
И така-Що е то Перспектива?
Това понятие, най-напред ще трябва да раз-ни-щя, както се казва. Естествено, това ще се случи, и без, и с чужда намеса. Тоест, първоначално ще опиша, какво изплува в ума ми, когато произнасям тази дума, а после ще се поразровя из речници, справочници, книги и статии, за да сравня моята първична представа, с представите на чуждите източници. След което, ще съединя в едно, моята, заедно с чуждите гледни точки, подобно на огърлица и това е. Защо ли? Ами, чисто-и-просто-любопитство.
Според мен /отчитайки факта, че сега съм на 52 години и зад мен е цялостния ми житейски път, включващ, естествено, и семейният ми произход, и заниманията ми, и образователната система на обучения, както и личната ми заинтересованост по определени теми/, именно в този етап от живота ми,
ПЕРСПЕКТИВА е следното:
Това е понятие, посредством, което се обозначава визуалната нагласа на човека.
Казано по друг начин, “перспектива” е дума, с която лично аз определям възприятията си на база на чуто, видяно и усетено. За мен, перспективата разкрива това, което ние хората виждаме и същевременно онова, което не-виждаме, но предполагаме, че съществува.
От казаното до тук обаче, ми се струва, че току-що думата Перспективата се раз-клони на две-перспективи:
Едната визуализира това, което виждам ясно, точно в този конкретен момент, а Другата онова, което съм виждала и преди, а също и онова, което на база на това, което виждам сега, предполагам, че ще видя след малко или след по-продължително време.
А, май вече станаха три РАЗ- КЛО-НЕНИЯ. Ами да, три са.
-Сега /шна/
-Преди /шна/
-След /ваща/
Значи, какво излиза: ПЕРСПЕКТИВАТА е понятие, посредством, което се обозначава визуалната нагласа на човека. Но, тъй като човека е в непрекъснато движение, визуалната му нагласа, най-общо казано, е невъзможно да бъде една-единствена. Сиреч-практически е невъзможно да има една-единствена перспектива, а би следвало думата да се употребява в множествено число-Перспективи.
След като размножих, така да се каже, перспективата на ПЕРСПЕКТИВИ, сега ще коригирам и определението си:
Перспективите са понятия, посредством, които се обозначава визуалната нагласа на човека. Казано по друг начин, “перспектив-и” са думи, с които лично аз определям възприятията си на база на чуто, видяно и усетено. За мен, перспективите разкриват това, което ние хората виждаме и същевременно онова, което не-виждаме, но предполагаме, че ще видим след малко или след по-продължително време.
Очевидно “Времето” е фактор по отношение на перспективите. Но защо?
Всъщност, какво е времето? Например, днес, сега, в този момент. Слънчево? Дъждовно? Ветровито? Мрачно? Топло? Студено? Мразовито? Влажно? Сухо? Светло? Тъмно? Облачно? Безоблачно?
Тази изменчивост на времето влияе ли на светлината и топлината? Да. А, влияе ли на хора, животни и растения. Да.
Но времето може да се разглежда, не само в Контекста на атмосферната среда, а и в контекста на “Кое време е?” Ден, нощ, полу-ден, полу-нощ, обед, след-обед…, което, естествено, би рефлектирало автоматично и върху Човека, както и върху животни и растения. Тоест, излиза, че светлосенките през денонощието, са единствените отправни точки, от които ние можем да се ориентираме-кое време е?
Ето, че лека полека, едва сега разбирам, защо още в самото начало мисълта ми се отклони от темата за светлината и ме поведе към перспективата. Ами, защото светлината е самата перспектива. Да, така мисля.
Светлината е еднствената дума, която не се нуждае от пояснение и определение. Що е то светлина? Такъв въпрос няма-всеки знае какво е светлина. Дори новороденото бебе знае и усеща какво е светлина, излизайки от мрака на майчината си утроба. Със същата убеденост, смятам, че това се отнася и за животни и растения.
Излиза, че светлината предполага перспектива /пардон-перспективи/, а липсата на светлина предполага и липса на перспективи. Поне при нас-хората. Не за друго, а защото все ние, сякаш се лутаме в двете крайности, пропускайки нюансите на светлосенките помежду им.
Все пак, тук ще направя една пауза, за да се поразровя из речници и книги за да сравня, моите предположения, с тези на чуждите източници, а и най-вече, да науча произходът на думата “Перспектива” . Не що е то, а Кога се появява това понятие и Кой го въвежда за първи път. Тоест, целта на проучването ми е да науча в какъв КОНТЕКСТ / с каква цел/, за първи път е употребена думата “Перспектива” и Какво означава буквално.
Проследих следите й назад чак до 1400-ната година. Епохата на Ренесанса. Възраждането. Италия. Флоренция. Филипо Брунелески /1377г.-1446г. -Архитект и Скулптор/. Флорентинската школа и нейните най-ярки представители. Не, няма да ги изброявам, не защото не съм в състояние да ги назова или препиша, а защото тези уточнения биха раз-клонили темата до безкрай, а все пак, аз се старая да следвам нишката на мисълта си.
Няма да се отклонявам и с научните наименования на видовете перспективи в Архитектурата и Изобразителното изкуство, а само ще уточня произходът на думата – от латински perspectiva –perspicio– “виждам отвъд”, “виждам ясно”.
Сега обаче ми хрумва, че онзи, който владее перспективите, владее, и тъмнината,и светлината, едновременно. И това съвсем не се отнася само за Архитектите и Художниците.
Впрочем, току-що се сетих, че повреме на курса по флористика /който изкарах в ЛТУ, преди година/, стана дума, че няма сенчесто-любиви растения, а сенчесто-устойчиви. Също така, няма студо-любиви, а студо-устойчиви. Тоест, всички растения обичат, и светлината, и топлината. А, не важи ли това, и за животните, и за нас-хората?
От където следва, че от една страна има слънце-любиви същества /тоест всички/, а от друга, просто степени на приспособяване към липсващото слънце /или нека го наречем –светлина/. И също така, топло-любиви същества /тоест всички/ и степени на приспособяване към липсващата топлина. Аналогията, която изплува между думите слънце и светлина, очевидно, съвсем не бе случайна. Планетата Земя е част от слънчевата система, така че, основен или по-точно единствен, естествен, източник, и на светлина, и на топлина е именно, самото слънце.
Какво да кажем обаче за луната и останалие обкръжаващи ни планети визуализирани, под формата на звезди от слънчевата система?
Предполагам, че те ни пленяват, именно със своята ЗАГАДЪЧНОСТ. А що се касае до нейното въздействие върху нас- хората, това е тема, която определено заслужава малко внимание.
Логично, оскъдицата на светлина през нощта принуждава Човека да се приспособява, адаптирайки своето въображение, продиктувано едновременно, и от нуждата за светлин,а и от топлина, и да търси алтелнативни на естествените източници, като огъня и електичеството. А от там и безброй техни разновидности, като свещи, огнища, лампи, камини и др., заместители, наподобяващи Слънцето, Луната, Звездите и техните отблясъци.
В този ред на мисли, струва ми се логично, усещането за уют обичайно да се свързва с топлина. Въпреки, че ако излезем навън през горещ летен ден, не би ни хрумнало да кажем, че ни е уютно, това съвсем не отменя твърдението, че уютът и топлината вървят ръка за ръка в ИНтериорната среда.
Привлекателният интериор, първоначално ни пленява най- вече с хармоничната амалгама, както в нюансите на осветлението, така и в пъстротата на цветовете и текстурите, отразени именно чрез светлосенките.
Впрочем, най- лесно можем да разпознаем дали дадено помещение ни харесва или не чак толкова, по това дали спонтанно ще ни се прииска да влезем и да поостанем или не. Поне за мен е така.
Именно това е обединяващият мотив между СВЕТЛИНАТА, ПЕРСПЕКТИВИТЕ и ДЕКОРАЦИЯТА. Декорацията е единственият “инструмент”, с който сме в състояние да компенсираме липсите, както на светлина и топлина, така и на перспективи. Независимо дали е аранжирана в Екс-териорна или Ин-териорна, според мен, точно тя-Декорацията е в състояние да овладее пространството по най- приемливия и задоволителен начин, така, че да се почувстваме удобно там, където сме.
Но, така или иначе, за разлика от Декора, с който разполагаме в наличност / тоест преди и сега/, Декорацията е нещото, което зависи и се режисира само и единствено от настоящето, тоест от нас-самите.
Тя е вътре в нас, отразявайки мислите, чувствата и настроенията ни по най- чистия и непринуден начин. А, те на свой ред пред-определят и перспективите на бъдещето ни.
Лично за мен те-перспективите са най-малко 360. Или поне олкова, колкото са и светлосенките, независимо дали са видими или /не/видими в конкретния момент. Просто зная, че са толкова и ако не ги виждам в момента, не значи, че не съществуват и, че няма да ги зърна само след миг. * Виж Концепцията като цяло.
Ето какво,
Мисля, че осветителната-декорация или, по- скоро, непрекъснатото движение на светлинните нюанси, които тя предполага, представлява проекцията на нашата собствена степен на адаптивност към наличното. Тоест, към липсата и наличието на естествена светлина.
Естествено, всеки за себе си, интуитивно, тоест без намесата на разума си, усеща дали се чувсва комфортно или некомфортно в дадено помещение.
Отчитайки този факт, бих предпочела да анализирам накратко своя собствен усет към светлосенките в денонощието, предоставяйки почти пълна палитра / видно от приложените снимки/, от разнородни по функция, помещения в чиято Декорация се откроява собствения ми почерк.
Според мен, централното осветително тяло, което обичайно поставяме /къде по инерция, къде по изискване в архитектурния-план/, в средата на тавана, символизира Слънцето. Тоест, при липсващото слънце отвън, ние прибягваме до изкуствения му заместител- електрическата лампа, висяща или залепена на тавана, високо над нас. И това е съвсем естествено и логично, бих казала.
Но, даваме ли си сметка, че реалната-естествена слънчева светлина, дефакто влиза в помещението обикновено от-стра-ни. Чрез прозорци, врати и вратопрозорци , освен, ако помещението не е със стъклен купол или с капандура, разбира се, но дори и тогава, с настъпващия вечерен – мрак, отново централния заместник на слънцето е полилея или каквото там сме закачили или залепили насред тавана, за да ни осветява отгоре, имитирайки слънцето.
Нима слънцето би могло да бъде заместено?
Не, не мисля. И точно затова, лично аз предпочитам да го “раз-пръс-на”, да го размножа, така, че да ме огрява от всички страни- лъч, по лъч…
Но как би изглеждала подобна слънчева система в ИНтериорния ми бит?
Следвайки природната логика в Екстериорна среда, не е трудно да откроим и пръснатите тук-там, и скупчените светлинки в тъмното идващи от звездите, луната или пък от домовете в съседство, но и да си отбележим, че в интериора ни те отново се промъкват в помещенията през прозорци и врати-тоест странично.
Сателитните осветителни тела, под формата на акценти, тук-там по ъглите или върху писалища, библиотеки, масички или от прозорци, врати и др, придават завършеност, именно със своята Неочакваност и Загадъчност, поне според мен. Те хармонизират атмосферата чрез символиката на светлосенките през дено-нощието. И макар “спящи” през деня, в очакване на постепенно настъпващата нощ, те ни подсещат, че тя все пак ще настъпи, а заедно с нея ще дойде и утрото на следващата слъчева доза светлина и топлина, утешавайки ни, ту с красотата на своите форми, ту с ненатрапливите си, закачливи отблясъци в полу-мрака. И естествено, в контекста на мрачни, мъгливи и дъждовни дни, отново пак те-сателитните светлинки, ще бъдат ествения контра-пункт, макар и ТВОРЧЕСКИ предизвикан на нашите перспективи за уют, красота и хармония.
Така, че ако трябва да обобщя схващането си за “Светлината, като част от ИНтериорната Декорация”, но в контекста на пер-спек-ти-ви-те, бих го направила по същия начин, чрез водеща тема и сателитни под-теми, описан подробно във II-ри етап, който нарекох Творецът-Прахосник.
А за финал, ще си позволя да повторя, че онзи, който владее перспективите, владее и тъмнината и светлината едновременно. Откъдето следва и изводът, че е в състояние съвсем самостоятелно да възпроизведе Слънчевата-си-сте-ма, абсолютно по всяко време, стига преди това да си припомни Вълшебните въпроси, в чиито отговори се таи неговата индивидуалност или, нека го наречем, степен на приспособимост.
Статията с допълнителен снимков материал, вижте в проложения PDF