За излишъка

Колко малко е нужно на едно живо същество да оцелява?!

Ако следваме инстинктите си, подобно на животинските видове например, вероятно бихме се шокирали, с колко малко можем да преживяваме. Колко малко храна, вода /напитка/, колко малко дрехи /според сезоните/, колко малко пространство за спане и за ежедневие. Колко малко взаимоотношения със себеподобни на нас, човеците и с другите живи същества около нас.

Тогава защо е нужно всичко излишно???

Защо именно за излишъка се надпреварваме, за него се ядосваме, той ни трови живота. Излишъкът-тоест прекаляването.

Сякаш, винаги живеем в крайностите на нещата. Сякаш, само те са забележимите за нас. Само те са определящи за нашите настроения и последващи действия. Уж любопитството е в основата, а всъщност е в алчността. А те не са ли едно и също?

 Алчност и любопитство?!

Освен инстинктите, има ли друго, което да е нужно за да се живее природосъобразно? Кое е то? Какво всъщност е нужно, човекът да живее добре? Да не би пък, проблематичната дума да е “добре”- тоест, сравнението, скалата между добре и зле и степените между тях.

Всяко живо същество на планетата има своят живот. Растенията, животните, насекомите, микробите ….а за хората това не стига. Ние, хората, си измисляме понятия, като “хубав живот” или “лош живот”и започваме да ги степенуваме. Определяме дори стандарти за по-по- и най. Чертаем таблици, рамки, бариери и ги групираме в статистики.  Критерии и критици. Така, животът вече не е живот. Той е всичко друго но не и живот, такъв, какъвто е според инстинктите на живите същества, създадени от  Природата и живеейки, само и единствено, поради нейният кръговрат.

Животните не мислят. Следователно, те не знаят, че ще умрат, дори и в мига, в който умират, не знаят, че това се нарича смърт. Просто, това не ги вълнува. Нещо, за което хората, само можем да им завидим. Животните се страхуват, радват се , любуват се, размножават се, хранят се, спят, боричкат се, строят жилища, съперничат си, бранят си териториите, имат йерархия и да-любопитни са. Всичко това са инстинктивни, поведенчески реакции. Естествен подбор го наричаме, ние, човеците, с лекотата на мъдреци, пропускайки факта, че единствения фактор, който ни пречи да съзрем приликата си с тях, е именно единствената ни отлика – мисълта. Или по- точно, мисълта, насочена към излишъка.

***

Алчност и любопитство. Не, не са едно и също нещо. Излишъкът и алчността също не са едно и също нещо. Но, твърдението, че излишъка  е следствие на алчността, вече звучи напълно логично.

Алчност. Я да видя, какво пише в тълковен речник за тази дума?

Алчността (на гръцки: φιλαργυρία; на латински: avaritia) в психологията е прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има нужда или заслуга.

Сега, когато виждам значението на думата алчност, изписано дословно от тълковен речник, всъщност, съвсем не е далеч от истината и аналогията, която направих между алчността и любопитството. Не мислите ли?

Не е ли също тъй благозвучно следното изречение: Любопитството е прекомерно желание за придобиване или притежаване на повече, отколкото някой има нужда или заслуга.

Защото на мен ми звучи точно по същия начин.

В този миг, мисълта ми се завъртя и ме отведе, там, от където тръгна- Колко малко е нужно на едно живо същество да оцелява! Но на нас-хората-живите-все нужното ни се вижда малко. Все драпаме за още. Какво? Каквото и да е, само и само да има и още, и още. И естествено, прекаляваме. Просто се увличаме, после идва инерционното ускорение, което се трансформира в навик. А навика си е навик. Никой не би се усъмнил, че един или повече навици са излишни, нали? Невинно и подмолно, той-навикът, вече ни е опитомил, окопавайки се в мозъчното ни пространство, препречвайки пътя на каквито и да е ветрове и бури и преминаващи  циклони, идващи от разсъдъка.

По навик ли се стремим към излишък, наистина? Така ли е?