Отново в мислите ми се промъкна, тихичко, на пръсти, моята мила племенница и те-мислите ми ме отведоха в онази предКоледна вечер, в която се бяхме събрали всички заедно. Майка й, й прошепна нещо на ухо и, има-няма половин час по- късно, тя-племеницата ми, каза на татко си, какъв е подаръкът, който двете с майка й се канят да му подарят за Коледа. Всички се засмяхме, въпреки, че никой от нас, имам предвид, освен сестра ми и племенницата ми, всъщност не знаехме, за какво точно се смеем.
Оказа се, че сестра ми й е прошепнала да не казва на баща си, какъв подарък са му купили, за да бъде изненада. Тоест, молбата й е била да запази тайната още поне един ден-даже половин, защото още на следващата сутрин, вече щяхме да си разменим подаръците за празника. Но, отговорът беше следният:”Пълна съм с тайни и вече не мога да ги пазя повече”, или по- скоро: ”Толкова много тайни трябва да пазя, че вече се препълних”. След което Детето, което тогава беше на 4 години и половина, започна да изрежда имената на приятелките си от детската градина, чиито тайни вече е приютила в “трезорът” на малкото си детско мозъче, и как дори една единствена в повече, би довела до непосилно за нея усилие да я запомни, запази и съхранява, та било то и само за ден.
В този миг се замислих, моят мозък по-голям ли е от нейният? Аз съм с около 45г. по- възрастна от нея. Значи ли това, че резервоарът на моя мозък, предназначен за тайни, е способен да съхрани и запази 45 пъти повече тайни. Тайни. Какво, тайни, ли? Чии тайни? Мои ли са тези тайни или чужди? Аз изобщо имам ли някакви тайни? Те тайна ли са и от мен самата или пък са тайни на други хора, които са ме помолили да им ги пазя? Или пък не са ме помолили, а аз, самата съм решила, че зная или съм била свидетел на неща, които сама съм решила, че биха могли да влязат в мозъчна гънка-“тайни”и по- точно, “чужди-тайни”. Щом се намират в моят собствен мозък-в трезора на моя мозък, тогава не са ли само мои? Продължават ли да бъдат чужди, ако се складират при мен? Заемайки място в мозъка ми, не пречат ли на други новопостъпващи-тайни да влязат там, или на други временни-тайни, които чакат притихнали на скришно? Тези хора, чиито тайни пазя, имат ли ключ или таен код, с които могат да се промъкват в мозъка ми да си вземат тайната по някое време, защото е тяхна и после пак, когато решат да я слагат и вадят отново и отново, вътре в моят временен трезор? Ами аз, аз защо съм им предоставила такъв подвижен-трезор? Да не би да търгувам с мозъчното си пространство? Да не би пък, други да търгуват с моя мозък, без аз да съм усетила? Това ли правя? Развивам бизнес-търговия? Нещо, като отдаване на мозъчни-гънки под наем. Каква е разменната форма? Аз ти давам тайна за пазене, а ти ми даваш-гънка? Но кому е нужно? А, да-сделката е приятелството. Та, какво друго, освен Приятелството може да бъде търгувано по тази нелеп начин. Колкото повече приятели, толкова повече тайни, съответно, толкова повече мозъчни гънки, е равно на много, мноо-о-го.. голямо богатство. Богатство?! Изобщо, може ли това да бъде богатство? Богатството е нещо, което би следвало да те обогатява с нещо. Тоест, да умножава същото това нещо. С какво например ме обогатяват тайните? С нищо не ме обогатяват, а дори напротив, точно обратното-отнемат. Отнемат ми свободните –празни, мозъчни гънки.
Това роди току- що, една от тях- от онези все още свободни и тъй празни, мозъчни гънки, обрамчващи хаосът в моят 51 годишен, средно статистически мозък.