Когато пречупя каквото и да е нещо през “окото” на кръговрата, през онзи непрестанно движещ се кръг, по- скоро сферата на природните взаимовръзки, тогава, То-нещото, си намира точното място, където всъщност винаги е било, е, и ще бъде, но аз- аз, самата, за себе си вече го виждам и осъзнавам или по- точно, осъзнавам неговото място, тоест мястото на “нещото”.
“Нещата са си неща”, както казва Шопенхауер, но ние хората имаме склонност и, по- скоро способност и, още по- точно, проклятието да им придаваме значениЯ, символика и, което е по- лошо, да забравяме, че сме ги “прекръстили” и ,че точно ние сме ги обвили със значения, които толкова много ги закриват, че дори споменът за тях- “нещата”, такива каквито са, вече сякаш е изчезнал.
* * *
Колко е трудно да живееш ден за ден. Миг за миг. Но защо?
Как стигнахме до тук? Как позволихме да ни се изплъзне онази неподправеност, онази чистота и искренност, която ние, Да-ние-всеки от нас-знаем пределно ясно, познаваме я и точно затова знаем, че сме я изгубили. Но защо смятаме, че тя си е отишла? Не е вярно-тя е тук, тя е в нас. Всъщност, по-скоро ние сме тези, които сме си отишли от нея. Ние ли? Да-Аз, Аз и тези, които знаят за какво говоря. За времето, когато нещата бяха неща. Такива, каквито са. Те са истинските неща, а другите са наужким- тоест, несъществуващи и фалшиви неща. Загубихме и хумора и дори наивните шегички. Ден за ден. Миг за миг. Защо ги пропускаме? Защо ги сливаме? Защо ги смесваме? Защо ги отблъскваме, отличаваме, а после съжаляваме? Но за какво? Затова, че сме ги отблъснали или затова, че сме ги отминали? Или обратното? Да не би пък, “нещата” са тези, които сториха това? Нещата ли ни отблъснаха и те –нещата ли ни подминаха? Защо с порастването си, ние, хората, все повече се страхуваме и дори срамуваме да назовем, да видим, да усетим нещата, просто такива, каквито са си-неща, простички и най-обикновени? Страхуваме се, че сме човеци, че сме наивни, че сме такива, каквито са и нещата-просто неща. Обикновени-неща, неща, които живеят под името “неща”. Без прилагателни, без символи, без етикети, без, без, без-НАС! Спонтанността, поривът, вдъхновението, те няма защо да се описват, те те спохождат. Така е и с нещата, те са около нас и в нас, но също така са били и преди нас, и нима има логична причина да не продължат да бъдат и след нас?
* * *
Не е ли простичко всичко, което опира до Кръговрата? Не е нужно да се обяснява, да се пояснява, да се спори и да се обсъжда. Всеки го усеща, всеки го знае. Аз също. И точно това ме кара да поставям в съзнанието си, при това, съвсем логично и последователно, всяко нещо на мястото му, там, където е било преди мен, е, докато съм-и ще бъде след, като мен вече ме няма. Така възприемам аз Кръговратът-сама за себе си да се опитам да живея с комфорта на това, да гледам на нещата, просто, като на неща и толкоз.