Скъпи Приятели- Читатели,
Бих искала да ви помоля,
разглеждайки този, сайт да си представите една от онези обширни градини- с изящна дантела от чемшири, тук-там скупчени цветя и дръвчета, наподобяваща ЛаБиРиНт с безброй Входове и Изходи.
Ако ви се прииска обаче, да се разходите из нея, няма как да обхванете с поглед цялостната й красота. Същевременно, ако я погледнете от високо, гледката ще е пленителна, но пък няма да усетите ароматите на цветята, нито хрускането на дребните камъчета под краката си, нито трепета на листенцата от вятъра, жужукането на пчеличките и прохладата от фонтаните.
Помолих ви да направите това, с една единствена цел, за да ви подсетя, че няма никакво значение дали наблюдаваме градината отгоре или сме вътре, тъй като и в двата случая това е наужким, тоест с-МиСлеНо . . .
-Ти как мислиш?
-За кое?
– За това, което току-що ти казах?
-Но, аз не очаквах, че ще ме попиташ?
-Добре де, нали все пак, чу какво ти казах?
-Смятах, че искаш просто да те изслушам.
-Всъщност, нямаш представа, колко си прав. Как разбра, че точно това исках?
-Нима очакваш, че когато някой попита нещо, иска да получи отговор? Никой не се нуждае от друго мнение, освен от своето. Не мислиш ли?
-Мисля, че, ако трябваше с една дума да опиша приятелството, това си “Ти”.